Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Погледна към небето и забеляза очертало се в облака око. Стори й се, че открива прилика с погледа на Филип. „Много бързо ме забрави“, извика тя на облака, който се разнесе и преобрази, вече без око. „Любовта, малко мед, който събираме по бодилеста къпина“, пеят трубадурите в двора на Алиенор. Сега дъвча бодили. С пълна уста. Сама съм си виновна: прогоних го и той послушно се е върнал при Ирис. Много не се помайва. Гневът я заля. Подейства й стимулиращо: бунтува се!
Прекоси парка, инстинктивно сви глава в раменете. Не можеше да се освободи от преживяното. Бяха открили госпожа Бертие малко по-нататък...
Бутна входната врата на кооперацията и чу викове откъм стаичката на Ифижени.
- Направо е скандално! - крещеше мъжки глас. - Вие носите отговорност за това! Гнусотия! Длъжна сте да почиствате помещението ежедневно! Вътре има кутийки от бира, праз™ бутилки, хартиени кърпички по земята! Минаваме през боклуци!
Мъжът излезе с крясък от помещението. Беше синът на госпожа Пинарели. Ифижени стоеше пребледняла зад остъклената врата, закрита с перде. Табелката с работното й време се полюшваше на синджира. Той се обърна и се насочи към нея, вдигнал ръка да я удари. Тя завъртя ключа. Жозефин се спусна към него и го хвана за ръката. Мъжът я блъсна с неподозирана сила и тя падна на пода. Жестоко си удари главата в стената.
- Вие сте полудели! - извика тя смаяна.
- Забранявам ви да я защитавате! За това й се плаща! Тя е длъжна да чисти! Тъпанарка!
По разтрепераната му брадичка беше потекла слюнка, едри червени петна бяха избили на лицето му, адамовата му ябълка подскачаше като тапа.
Той се врътна и пое към апартамента си, вземайки по няколко стъпала наведнъж.
- Как сте, госпожо Кортес?
Жозефин се тресеше от глава до пети и си търкаше челото, за да намали болката. Ифижени я покани с жест да влезе при нея.
- Искате ли да пийнете нещо? Цялата треперите...
Поднесе й чаша кока-кола и я покани да седне.
- Какво направихте, та предизвикахте гнева му? - попита Жозефин, съвземайки се.
- Чистя помещението за кофите за боклук. Уверявам ви. Старая се. Но има и такива, дето постоянно хвърлят всякакви мръсотии, не смея да ви опиша какво намирам! Затова, ако прескоча ден-два, веднага се замърсява! Но кооперацията е голяма и не смогвам да съм навсякъде...
- Знаете ли кой ги върши тези неща?
- Не! Нощем спя. Уморявам се. Тази кооперация иска бачкане. А като ми свърши работният ден, трябва да се погрижа и за децата!
Жозефин обходи с поглед помещението. Маса, четири стола, овехтяло канапе, стар бюфет, телевизор, олющен кухненски ъгъл с гетинакс, протрит жълт линолеум и в дъното, преградена с виненочервена завеса, полутъмна стая.
- Стаята на децата ли е? - попита Жозефин.
- Да, аз спя на канапето. Все едно че спя в фоайето. Чувам вратата да се тряска по цяла нощ, когато хората се прибират късно. Подскачам в леглото...
- Няма да е зле да се мине една боя, да се поосвежи, да се сменят мебелите, действа потискащо...
- Затова си боядисвам косата във всякакви цветове! - отговори усмихната Ифижени. - Внасям малко слънце вкъщи...
- Знаете ли какво ще направим, Ифижени? Утре през почивката ви ще отидем до ИКЕА и ще купим всичко: легла за децата, маса, столове, завеса, шкафове, канапе, бюфет, постелки за пода, кухненски ъгъл, възглавнички... и после от „Брикорама“ ще изберем красиви цветове и ще боядисаме всичко! Няма да има нужда повече да си боядисвате косата.
- С какви пари, госпожо Кортес? Искате ли да видите фишовете за заплатата ми? Тъжна работа!
- Аз ще платя за всичко.
- Веднага ви отговарям, не!
- Аз пък ви казвам, да! Няма да си носим парите на оня свят. Аз имам всичко, което е нужно, вие нямате нищо. Парите са за това: да запълнят празнините.
- Не, няма да стане, госпожо Кортес!
- Не ме интересува, ще отида сама и ще ви доставят покупките пред вратата. Не ме познавате, ужасно съм твърдоглава.
Двете жени се спогледаха мълчаливо.
- Хубавото, ако дойдете с мен, е, че ще можете да си изберете, нали не е задължително двете да имаме еднакъв вкус.
Ифижени беше скръстила ръце на гърдите си и гледаше намръщена. Този ден косата й беше с мандаринен цвят, преливаща в жълто тук-там. На светлината на стария лампион кичурите искряха като пламъчета над главата й.
- Действително, по-добре ще е да боядисаме стените в красиви цветове, вместо да си боядисвате косата - заяви Жозефин поучително.
- Този път не ми се получи цветът... но не е много удобно, душът е в двора, в стаичката няма електричество и не винаги мога да изчакам колкото трябва, за да хване боята. Освен това през зимата действам набързо, защото иначе хремясвам!