Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Душът е навън, на двора! - възкликна Жозефин.
- Ми да... До боклукчийското помещение...
- Не може да бъде!
- Може, госпожо Кортес, може...
- Добре - заяви решително Жозефин. - Утре отиваме!
- Не настоявайте, госпожо Кортес!
Жозефин забеляза малката Клара, която стоеше на вратата. Момиченцето имаше много сериозен вид, очите му гледаха тъжно и примирено. Брат му Лео беше застанал до Клара и щом Жозефин му се усмихнеше, той се криеше зад гърба на сестра си.
- Мисля си, че сте малко егоистка, Ифижени. Струва ми се, че на децата ще им хареса да живеят в пъстроцветна обстановка...
- Свикнали са и на тази.
- На мен ми се иска да боядисаме стаята в розово... и също искам ябълковозелена покривка на леглото - заяви Клара, дъвчейки кичур от косата си.
- А, не! Розовото е за момичетата - провикна се Лео. - Аз искам патешкожълто и червена покривка с вампири!
- Не са ли на училище? - попита Жозефин, която не желаеше да афишира радостта от извоюваната победа и искаше да остави малко време на Ифижени да се съгласи, без да губи достойнство.
- Днес сме сряда. Сряда не се учи! - отвърна Лео.
- Прав си, бях забравила!
- Нещо си се объркала...
- Така излиза, но сега при вас се чувствам много по-добре - заяви Жозефин, притегляйки го на коленете си.
- Мамо, може ли да си купим легла, дето са едно върху друго? -подхвана Клара. - Така ще мога да спя отгоре и ще си представям, че съм в рая... И бюро също, нали?
- Аз пък искам люлеещо се конче! Ти Дядо Коледа ли си? -обърна се Лео към Жозефин.
- Кой е глупчото! Нямам брада!
Той се изхили с чуруликащ птичи смях.
- Струва ми се, че изгубихте, Ифижени. Среща утре на обед. И гледайте да сте точна, защото ще имаме време само колкото да отидем и да се върнем...
Двете деца задърпаха майка си с развълнувани викове:
- Кажи „да“, мамо, кажи „да“...
Ифижени тупна с ръка по масата и поиска тишина:
- Добре, но тогава ще ви чистя. Два часа на ден. Само при това положение.
- Един час е достатъчен. Ние сме само двете с дъщеря ми. Няма да ви създадем много работа и ще ви плащам.
- Никакво плащане, иначе няма да ходя никъде!
На другия ден Жозефин чакаше във фоайето точно на обед. Двете се качиха в колата й. Ифижени сложи на коленете чантата си, беше си вързала на главата шал.
- Да не сте мюсюлманка, Ифижени?
- Не, обаче ушите ми измръзват и после се разболявам, възпаляват се, горят и отвътре, и отвън...
- Също като мен. От най-малкото вълнение ушите ми пламват...
Прекосиха Булонския лес и поеха към квартал Дефанс. Спряха
пред ИКЕА. Въоръжени с ролетка, молив и бележник, се гмурнаха в лабиринтите на магазина. Жозефин отбелязваше, Ифижени протестираше. Жозефин пълнеше бележника с поръчки, Ифижени викаше, че било прахосничество.
- Госпожо Кортес, това е прекалено! Прекалено много!
- Не искате ли да ме наричате Жозефин, аз как ви наричам Ифижени!
- Не, за мен сте госпожа Кортес. Не бива да се бъркат нещата, всеки трябва да си знае мястото.
В „Брикорама“ избраха патешкожълто за детската стая, мали-новочервено за дневната, яркосиньо за кухненската част. Жозефин забеляза с какво удоволствие Ифижени оглеждаше опаковките паркет. И поръча паркет. И душ, и плочки.
- Ама кой ще монтира всичко това?
- Ще намерим майстор за плочките и водопроводчик.
Жозефин даде адреса на портиерското жилище, за да доставят
покупките. Върнаха си до колата, качиха се с уморени въздишки.
- Вие не сте наред, госпожо Кортес! Да знаете, така ще ви из-лъскам апартамента, че ще можете да ядете на пода!
Жозефин й се усмихна и умело завъртя волана с два пръста.
- Освен това карате страхотно!
- Благодаря ви, Ифижени. С вас се чувствам високо оценена. Би трябвало да се виждаме по-често!
- О, не, госпожо Кортес! Вие си имате други занимания... - тя отметна глава на облегалката и пошепна щастлива: - За пръв път някой да се отнася сърдечно към мен. Искам да кажа, сърдечно без задни мисли. Защото имаше разни сърдечни кандидати, но всеки искаше да ми свие по нещо... Докато вие...
Тя цъкна с език да изрази учудването си. Забрадката ограждаше младото й лице с невинно изражение на мадона, на която са достатъчни две минути, за да си направи тоалета в крайчеца на мивката. От нея лъхаше на обикновен сапун, с който се измиваш на бърза ръка и не се доизплакваш с ледената вода. Издължен прав нос, черни очи, матов тен, блестящи зъби, дълбока бръчка между веждите, доказателство за характер, което Жозефин вече беше проверила. Леко натежала фигура, бюст на италианска фатална жена и същевременно сериозен вид на човек, който се бори, за да свърже двата края, и по детски продължава да се учудва, че успява.