Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
За да проверя догадката си, аз направих няколко опита. Виолетовата енергия се държеше малко по-различно от обичайните за мен елементи на огъня, водата, земята и въздуха, така че дори и най-простата енергийна топка с нейно участие трябваше доста да се преработва. Но след продължителна работа накрая получих Комплексна топка от всички четири елемента плюс скрита в сърцевината енергия на нисшите вампири.
Опитите ми отнеха няколко часа. Така и не успях да поспя, но си струваше — сега можех да създавам мултиенергийни заклинания от четирите елемента и антимагията. Разбира се, засега само тази малка топка енергия, но методиката вече беше разработена.
От работата ме откъсна почукване по вратата и дразнещо веселия глас на Невил:
— Зак, време е да ставаш!
Оказа се, че вече наближаваше полунощ, а аз така се бях увлякъл с опитите, че изобщо не забелязах.
— Да бе — промърморих под нос. — Все едно цяла нощ съм спал… Вече ставам!
Невил надникна в стаята:
— Как си, добре ли се чувстваш? Видях вашите творения. Как може да пиете толкова много?
— Ох, не ми говори — усмихнах се аз и станах от леглото. — Главата ми още бучи. Дори не спах сериозно, само медитирах.
— Тук си направил грешка — отвърна Невил. — Предстои ни безсънна нощ, а вие с Алиса и по други светове ще трябва да се разхождате.
— Нищо, ще се справя — махнах с ръка. — Ще се нагълтам с као…
И тогава си спомних, че се канех да говоря с Невил по повод предстоящото събитие.
— Слушай, Невил, Велес каза, че за това пълнолуние ще можем да помогнем само на един човек. Макар и да решихме, че първо трябва да върнем самоличността на Стил, може би ти мислиш друго? Бихме могли да опитаме да ти върнам способността към Занаята. В краен случай на Стил ще му се наложи да почака до следващото пълнолуние.
— Зарежи. Нали разбираш, че не мога егоистично да заявя, че трябва да помогнеш първо на мен — открито се усмихна Невил. — Ще почакам колкото е необходимо. Ако всичко се получи както трябва, ще ми помогнете следващия път. А сега трябва да излекуваме Стил.
Слязохме в залата, където вече се бяха събрали Чез, Алиса и Велес.
— Така добре се наспах — съобщи ми Чез с доволна физиономия. — Сега съм готов за приключения на празника на друидите. А ако и Натали дойде… — той замечтано завъртя очи.
— Радвам се за теб — изкривих се в подобна на усмивка гримаса, стараейки се да не гледам към Алиса.
— Нали всички помните нашата легенда? — попита Чез. — Зак и Алиса са решили да останат насаме, за да…
— Просто са решили да останат насаме — прекъснах го аз и, както ми се стори, спасих живота му, защото Алиса се канеше да го накаже сурово за тъпата му шега.
На стълбите се появи Наив, водещ Стил за ръка.
— Ъ-ъ! — поздрави ни Стил.
— Надявам се всичко да мине добре — въздъхна Невил и погледна със съжаление плешивия младеж.
— Да — Чез ме погледна сериозно — Успех, и бъдете внимателни. Малко ли неща могат да се случат…
Действие 6
Пълнолуние. Кой знае защо никога не бях обръщал внимание колко са красиви нашите луни. Предполагам, че в последно време и в небето рядко гледах.
— Красота — тихо каза Алиса.
Стояхме до прозореца и се любувахме на нощното небе. Едва сдържах порива да прегърна вампирката. Въпреки неочаквано подобреното й отношение към мен — е, всъщност просто започна да общува нормално, но и това си беше прогрес — прекаленото интимничене можеше много лесно да се възприеме като наглост. Така че по-добре беше да не рискувам.
— Ъ-ъ… — изкоментира романтичната атмосфера Стил.
Плешивецът седеше на пода, точейки лиги, и дъвчеше стара торта, предвидливо дадена му от Алиса.
— Всичко това е глупост — въздъхна Алиса. — Дори във Фонтана на съдбата да има магия, способна да изпълнява желания, както твърдите вие с Велес, едва ли тя ще може да помогне на Стил. На него мозъкът му е изпържен, вътре нищо не е останало. Дори и висшата магия не е всесилна.
И самият аз не бях сигурен в успеха на експеримента, но просто не можех да не опитам. Щом Фонтанът променя съдби, защо тогава да не пробвам да променя съдбата на конкретна личност, била някога наш приятел? Добре, че все пак изровихме някакви инструкции за използване на фонтана. Може би той ще ни открие пътя към свят, където ще могат да помогнат на Стил.
— Ще видим — без излишна нервност казах аз. — Ако не става, не става. Все пак, дори и малък, това си е някакъв шанс…