Лявата ръка на Бога

— Жив е!

Представете си сцената, когато останаха насаме тази нощ — хилядите щастливи целувки, обсипващи изтощеното момче, ласките, пороя от знаци на обич и преклонение. Ако този ден бе минал през Долината на смъртната сянка, сега получаваше наградата да зърне рая. Но и адът го придружаваше — болката в отсечения пръст беше жестока, много по-страшна от предишните мъки на далеч по-тежки рани. Само веднъж успя да възприеме ясно възторженото посрещане. Хенри Мъглата бе успял да намери на безумна цена малко опиум, който бързо сведе болката до обикновена досадна тръпка.

По-късно тази нощ, когато Арбел бе приключила с възторжените целувки по всеки сантиметър от тялото му, той се опита да й обясни какво стана с него преди боя с покойния Соломон Соломон. Може би от опиума, или от напрежението, ужаса на деня и близостта на смъртта, той така и не успя да говори смислено. Искаше да й обясни всичко за себе си, но се боеше. В крайна сметка тя го накара да млъкне от жал към неговото объркване, а може би и към самата себе си. Не искаше да мисли, че нейният странен любовник е в съюз със смъртта.

— Колкото по-малко говориш, толкова по-бързо ще се поправиш.

Изхвърлен от покоите й преди да застъпи сутрешната стража, Кейл си тръгна (макар и след още много целувки и клетви за вечна любов) и завари Хенри Мъглата да стои сам на пост.

— Как си? — попита Хенри Мъглата.

— Не знам. Странно.

— Искаш ли чаша чай? — Кейл кимна. — Тогава сложи да кипне вода. Като ме сменят, ще дойда и аз.

Десет минути по-късно Хенри Мъглата дойде в стаята, точно когато водата кипваше. Седнаха мълчаливо да пият чай и да пушат — Кейл бе запознал с новото удоволствие двамата си приятели, особено Клайст, който вече рядко се мяркаше без самоделна пура в устата.

— Какво се обърка? — попита Хенри Мъглата след пет минути.

— Хвана ме страх. Ужасен страх.

— Мислех, че ще те убие.

— Щеше, ако не беше толкова предпазлив. Помисли си, че не мърдам, за да го подмамя.

Пак помълчаха.

— И какво се промени?

— Не знам. Стана за секунди… сякаш някой ме напълни с ледена вода.

— Значи късмет.

— Да.

— А сега какво?

— Още не съм мислил.

— Съветвам те да побързаш.

— В смисъл?

— Тук вече няма място за нас.

— Защо? — попита Кейл и се престори, че е насочил цялото си внимание към навиването на нова пура.

— Ти уби Соломон Соломон, после захвърли трупа му пред Матераците и ги предизвика.

— Как така?

— Предизвика ги да покажат на какво са способни, нали? — Кейл не отговори. — А ми се струва, че са способни на много лоши неща. И следващия път няма да е открит двубой. Някой ще ти пусне тухла на главата.

— Добре де. Схванах.

Но Хенри Мъглата не мирясваше.

— Ами като разберат за теб и Арбел Матераци? Имаш закрилата само на двама души — Випонд и баща й. Да не мислиш, че като разбере, ще ви ожени? Ти, Арбел Матераци, с цялата си високопоставена префърцуненост, взимаш ли този свинар и смутител на спокойствието Томас Кейл за свой законен съпруг?