Чест

Искаше му се да се отбие да пийне някъде чай, но това не влизаше в бюджета. Единствен той от целия род Топрак имаше мъдростта и волята да пести за черни дни. Халил беше погълнат от себе си. Имаше си свой живот в Австралия и нито веднъж не бе попитал дали не се нуждаят от нещо. Колкото до Адем, той беше безнадежден. Играеше хазарт и каквото спечелеше, го даваше на оная рускиня, танцьорката, която всички одумваха, но която Тарик не беше виждал още.

Той продължи упорито покрай обущарско ателие, религиозна книжарница, западнал на вид магазин на благотворителна организация и няколко долепени една до друга еднакви къщи от червени тухли. За разлика от главната улица тук нямаше минувачи и мястото сякаш беше обезлюдено. Дори киното в края на стръмната улица изглеждаше зловещо, като реликва от отминал век. Той, този град, беше толкова стар. Пълен със следи от минато. Веднъж Тарик беше излязъл да прекопае цветните лехи в задния двор и бе намерил парчета шрапнел.

Запита се какво ли прави Мерал в магазина. Ако искаше да му помага там, трябваше да научи бързо английски. Може би трябваше да й купи джобен речник и да се погрижи тя да запомня поне по пет нови думи на ден. През всичките тези години бе оцеляла в Англия, говорейки само на турски в своя малък свят, и това не беше създавало затруднения. Сега обаче Тарик виждаше, че Мерал трябва да наваксва. Така де, той не ставаше по-млад и вече се грижеше за две семейства, своето и на брат си.

Но езикът не бе единствената причина Мерал да не може да се оправя с клиентите, разсъждаваше Тарик. Тя бе затворена и предубедена и не знаеше как да обслужва хората. Колкото и да е странно, жената, която цял живот бе обслужвала другите — съпруга, децата, роднините и съседите си, — не можеше да се накара да обслужва непознати. А той, който не бе слугувал на никого в къщата си или извън нея, се справяше перфектно с купувачите.