Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Какво търсиш?

— Току-що го каза.

— Трябва да го кажеш ти, и то високо! — поясни Мустафа.

— Искам да открия Пъг от Звезден пристан — рече Миранда, като се опита да надвие раздразнението от спектакъла, предназначен да убеждава лековерници.

— Защо?

— Това си е моя работа — отвърна тя. — Но въпросът е сериозен.

— Мнозина го търсят. Той е взел предпазни мерки срещу тези, които го търсят и с които не желае да се среща. Как да знам, че не си една от тях?

— Един човек може да гарантира за мен — каза Миранда. — Но той е на Мидкемия. Томас, приятел на Пъг.

— Ездачът на дракони — кимна Мустафа. — Това е име, което онези, целящи да навредят на Пъг, едва ли знаят.

— Как мога да го открия?

— Той търси съюзи и е отишъл да говори с боговете. Потърси го в Небесния град, в Залата на Божията чакалня.

— Как да отида там? — попита Миранда.

— Върни се на Мидкемия — отговори Мустафа — и отиди в страната Новиндус. В планините, Стълповете небесни. Намери Залите на мъртвите, дома на загиналите богове. Там, на върха на тези планини, боговете очакват да се преродят. Отиди там.

Миранда стана и излезе, а Гневливия попита Мустафа:

— Истина ли е това? Или просто й разигра едно от представленията си?

— Не знам кое е истина — вдигна рамене Мустафа. — Казах само това, за което ми платиха да кажа.

— Кой ти плати?

— Пъг от Звезден пристан. — Старецът махна тюрбана си и се видя почти голо теме. Той се почеса и добави: — Предполагам, че това е фалшива следа. Останах с впечатлението, че Пъг е човек, който не иска да бъде открит.

— Става интересно — каза Гневливия. — Ще тръгна с нея. Може да има нужда от помощ.

— Не зная дали ще го намери, или не, но имам чувството, че ще й трябва доста помощ преди всичко това да свърши — поклати глава Мустафа. — Някакъв идиот е отворил критична порта към царството на демоните и в резултат на това две битиета започват да се смесват. — Той се прозя.

Гневливия понечи да попита какво означава всичко това, но се сети, че Миранда може да се отдалечи твърде много, така че бързо излезе.

В следващия миг другата врата се отвори и влезе дребен, но жилав човек с кестенява коса и тъмни очи. Лицето му бе обрамчено от късо подрязана брада и беше облечен в проста черна роба. Той бръкна в кесията на пояса си, извади няколко златни монети, подаде ги на Мустафа и каза:

— Справи се добре.

— Както винаги. Какво ще правиш сега?

— Мисля да организирам малко изпитание.

— Добре — каза Мустафа. — И ми съобщи, ако положението с царството на демоните се промени. Нещата могат да се усложнят, ако на свобода излязат повече, отколкото е нужно.

— Непременно. Сбогом, Мустафа — каза мъжът и потри ръце.

— Сбогом, Пъг — отвърна Мустафа, но докато изричаше тези думи, Пъг вече бе изчезнал.