Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
В морето думата на Дионисий означаваше повече от тази на Дорией и след като поспориха, хората решиха все пак да продължат плаването към Масилия…
Пътуването в непознато море е винаги рисковано. Капризният вятър ни носеше по вълните тъй дълго, че питейната вода започна да се вмирисва. Много от моряците се разболяха от треска, а някои имаха видения.
Освен това животът на кораба беше отровен от воплите на Дорией и опитите му да се откопчи от сандъка, в който беше затворен. Арсиное ставаше все по-бледа и с всеки изминат ден, често се оплакваше от скука и призоваваше смъртта. Нощем тя ме молеше да освободя Дорией и да вдигна бунт, тъй като гибелта в битка според нея би била много по-щастлива участ от безцелното плаване по морето, вмирисаната питейна вода, червясалото брашно и гранясалия зехтин.
След около месец на хоризонта се показа земя. Дионисий загреба с ведро морска вода, помириса я, опита я на вкус, внимателно разгледа дъното на ведрото, където беше стигнала тинята, и накрая каза:
— Тази страна ми е неизвестна, макар да се простира далече на север и на юг. Според мен пред нас е италийският бряг, което означава, че вятърът и теченията са ни отнесли далече на изток.
Скоро срещнахме два гръцки търговски кораба и търговците ни съобщиха, че плават към домовете си в Куме, а недалеч оттук се простират земите на етруските. Когато Дионисий им поиска прясна вода и зехтин, те изгледаха с подозрение загорелите ни лица и окаяния ни вид.
— Нямаме право да продаваме вода и храна на непознати в морето. Брегът е съвсем наблизо и у рибарите навярно ще се намери всичко, което ви е нужно.
Дионисий реши да не ги граби — все пак бяха гърци. Оставихме ги да продължат плаването си, а самите ние се насочихме към сушата. Така или иначе — нямахме друг избор. Скоро намерихме сладководен извор, около който бяха издигнати колиби с тръстикови покриви. Етруските се държаха по-различно от варварите и не побягнаха, когато ни видяха. Колибите бяха обшити с дъски, а съдовете им за хранене бяха метални. Посудата, която използваха при обреди, беше от изпечена глина, боядисана в черно, а жените им носеха много изящни украшения.
Слънчевият бряг със синеещите се в далечината планини ни допадна много — дори гребците не пожелаха да грабят или да насилват. Нужно ни беше време, за да се запасим с достатъчно вода, и никой от нас не бързаше обратно на кораба, дори и самият Дионисий, макар прозрението да му подсказваше, че не е безопасно да се задържа дълго време на непознат бряг. Все още бяхме около извора и свещените дървета наоколо, когато към нас се приближи стремглаво колесница, запрегната с два коня. На колесницата стоеше въоръжен мъж, който започна направо да вика, че е необходимо да му покажем съдоходно разрешение. Престорихме се, че не го разбираме, и след като хвърли кратък поглед към оръжието ни, той заповяда да се върнем на кораба си и да отплаваме оттук. След всичко това мъжът се отдалечи също тъй стремително с колесницата си, както беше дошъл. Във въздуха се носеше само прахът от бронзовите й колела. Само след миг бяхме заобиколени от копиеносци, които се установиха на известно разстояние от нас.
Те не ни попречиха да се качим на корабите си, но когато се отдалечавахме, метнаха няколко копия към нас. След като излязохме в открито море, видяхме стълбове дим на сушата, а след това от север към нас заприиждаха бързоходни бойни кораби, чиито гребци гребяха с пълна сила. Искахме да отплаваме колкото се може по-далече от брега, но течението ни попречи, тъй че неприятелят ни настигна. От чуждите кораби махаха яростно с щитовете си към нас, но ние се правехме, че не ги забелязваме.
След като разбраха, че нямаме намерение да спираме, от главния кораб пуснаха стрела със сноп кървави пера, вързани за нея. Тя изсвистя и се заби на палубата ни. Дионисий я изтръгна и я разгледа внимателно.
— Струва ми се, че разбирам какво означава това. Но аз съм търпелив и няма да се хвана за меча, докато не ме нападнат. Тъй или иначе — не бих могъл да настигна толкова леки и бързи кораби.
Корабите не ни оставиха на мира до залез-слънце, а когато брегът в далечината потъмня, те заеха бойни позиции и ни нападаха от няколко страни. Виждах как се приближават към нас и как носовете им порят вълните.