Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
сивеещата му коса бе оредяла за последния месец. Изглежда-
ше изпит и уморен, но знаех, че все още е опасен.
– И така – подех с ръце на кръста, – значи успяхте да ни
намерите.
– В този град има само едно езеро – отвърна Виктор. – Една
синя къща. Ти може да се затрудняваш с подобни указания, но
за нас, останалите, е лесно.
– Е, щом си толкова умен, какъв е планът ти? – попитах,
като се опитвах да печеля време, докато трескаво се чудех ка-
къв е моят план. Исках да заловя Виктор и Робърт, но не знаех
как. Тъй като трябваше да разпределим вниманието си между
братята и Соня, двамата с Дмитрий не можехме да действаме
в екип. Искаше ми се да разполагаме с още една верига. Освен
че трябваше физически да подчиним братята Дашков, налага-
ше се да им попречим да използват и магия.
– След като ти си толкова умна – парира Виктор, – предпо-
лагам, че вече си получила нужната информация.
Посочих към Соня.
– Тя не е особено общителна.
Виктор насочи поглед към нея.
– Соня Карп, променила си се от последната ни среща.
– Ще ви убия всички – изръмжа тя. – И ще ви изпия един
по един. Обикновено щях да започна с човека и да продължа с
мороите, но... – Погледна към Дмитрий и мен с изкривено от
бяс лице. – Мисля, че ще оставя вас двамата за последно и ще
източа кръвта ви в адски мъчения. – Млъкна и додаде почти
комично: – Вие най-много ме дразните.
– Да не би всички стригои да се обучават в един и същ во-
енен лагер и да научават едни и същи заплахи? Истинско чудо
е, че не се и кискате за по-зловещ ефект. – Извърнах се към
Виктор. – Виждаш ли? Не е толкова лесно. Опитахме всичко.
Побой, мъчения. Сидни изброи имената на всичките ѝ родни-
ни. Никаква реакция.
Виктор за пръв път се вгледа в Сидни.
241
р и ш е л м и й д
– Така. Вашият личен алхимик.
Сидни не помръдна. Знаех, че сигурно е изплашена до
смърт да се озове лице в лице не само с вампир, но и с опасен
престъпник. Трябва обаче да ѝ призная, че срещна погледа му,
без да трепне.
– Млада е – промърмори Виктор замислено. – Но разбира
се, че трябва да е такава. Предполагам, това е единствената
причина да успеете да я манипулирате, така че да участва в
тази малка лудория.
– Аз съм тук по собствено желание – отвърна Сидни. Из-
ражението ѝ оставаше спокойно и уверено. – Никой не ме е
манипулирал. – В този момент изнудването на Ейб не беше
важно.
– Виж, ако ще ме измъчваш с тъпите си забележки, по-до-
бре да беше продължил с посещенията си в съня ми – срязах
го аз. – Ако не можеш да предложиш нищо полезно, по-добре
се махай оттук и ни остави да чакаме, докато гладът омаломо-
щи Соня. – И под махай се оттук имах предвид: въобразя-
вайте си, че ще си тръгнете, но всъщност ще ударя главите
ви една в друга и ще ви завлека обратно при пазителите.
– Ние можем да помогнем – заяви Виктор. Докосна леко
брат си по рамото. Робърт трепна, откъсна поглед от Соня и го
насочи към брат си. – Вашите методи са обречени на провал.
Ако искаш отговори, има един-единствен начин...
Соня реши да действа. Дмитрий все още беше до нея, но
наблюдаваше и нас. И разбира се, аз изцяло се бях съсредо-
точила върху драмата с Виктор. Това бе най-добрата възмож-
ност, която щеше да ѝ се предостави.
С невероятната сила, която притежава всеки стригой, тя се
оттласна от креслото. Веригата все още бе увита около нея,
но бързината и силата на движението бяха достатъчни, за да
я скъсат на две места. Знаех, че с още един напън тя ще се
освободи напълно. С раздвоено внимание или не, Дмитрий за
секунда се хвърли върху нея, както и аз. Тя се замята, като
използваше цялата си сила и бързина, за да се отърси от ве-
ригата. Ако успееше да се освободи, ни предстоеше още една
свирепа схватка. Двамата с Дмитрий се спогледахме за миг.
Знаехме, че мислим едно и също. Първо, как ще я задържим
242
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
отново? Може би щяхме да успеем да поправим веригата, но
трябваше да я размотаем и омотаем отново, което беше не-
възможно. Освен това и двамата осъзнавахме, че можеше да
не успеем да я обуздаем за втори път, а наоколо беше пълно
с невинни. Те не можеха да се бият, но Соня можеше някак си
да се възползва от тях.
Оставаше ни единствено да продължаваме да я удържаме.