Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
В предсмъртен напън с меча, • от Рюдигер получен,
замахна и стовари • последен удар звучен
връз щита му дълбоко • на шлема до токата.
С това и на маркграфа • решена бе съдбата.
Не се е за подарък • по-зле благодарило.
Затриха се взаимно • в безредното гъмжило
тъй Рюдигер и Гернот, • приятели добри.
От загубата Хаген • съвсем се разяри.
От Троне воинът рече: • „Беда нас сполетя ни.
Загубихме двамина • витязи най-отбрани,
в земите свои всеки • един непрежалим.
На воините от Пьохларн • ще трябва да мъстим.“
„Горко ми, брата роден • да видя как загива!
До мен една ли стигна • днес вест неприветлива?
За Рюдигер ще жаля, • за гибелта му аз.
Тя пагубна еднакво • за тях е и за нас.“
Щом брат и свекър мъртви • княз Гизелхер съгледа,
ожесточи се боят • без милост до победа.
Смъртта подбра си свита • тъй жадно този ден,
че не остана никой • от Пьохларн пощаден.
Княз Гизелхер, цар Гунтер • с гусларя Фолкер, Хаген
и Данкварт — все витязи • от род навред прославен —
пристъпиха там, дето • двамината лежаха.
Сълзи от скръб и болка • юнаците проляха.
„Смъртта нас ощети ни“ — • тъй Гизелхер, княз млад,
поде, — „но да не плачем. • Да идем вън на хлад,
да лъхне вятър брони, • телата изтерзани.
Едва ли Бог тук дълго • от враг нас ще ни брани.“
Едни седяха, други — • облегнати на щита —
отдъхваха отново. • Наоколо избита
след грохота лежеше • на Рюдигер войската.
Подразнен бе Атила, • че властва тишината.
Царицата му рече: • „С услуга май такава
от ваш васал едва ли • на враг се отмъщава.
На Рюдигер ръката • не носи нам разплата —
ще пусне да си идат • бургундците в страната.
Царю, макар че него • сдоби го щедростта ни
с каквото пожелал бе, • той днеска ни измами —
сдобряване наместо • разплата договаря.“
Но в отговор тогава • намеси се гусларя:
„Словата ви, царице, • за жалост са неверни
и клевети аз бих ги • нарекъл даже скверни,
владетелка да смеех • да обвиня в интриги.
Маркграфа и момците • разплатата затри ги.
На царската повеля • откликнал бе с охота,
дори ведно с войската • пожертва си живота.
На вярна служба вам се • бе Рюдигер отдал,
а кой сега, Кримхилда, • ще бъде ваш васал?
Комуто се не вярва, • ще го съгледа сам.“
За да събуди горест, • изнесен беше там
мъртвецът на открито. • От скръб едва не спря
сърцето на Атила, • когато го съзря.
Маркграфа щом видяха, • на слово майстор даже
не би могъл с перо да • опише и разкаже
покрусата, която • обзе мъже, жени
и сред горчиви вопли • сърцата им сломи.
При гледката Атила • изпита трус такъв,
че вик от скръб и болка • подобно рев на лъв
изтръгна се от него; • Кримхилда също плака.
Те жалеха безмерно • за Рюдигер юнака.
Перейти на страницу: