Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Навън да го изкара • напрегна мишци здрави,
но твърде тежък беше, • та легнал го остави.
Окървавен отправи • умиращият взор
към вуйчо си, понечил • да идат на простор.
Раненият му рече: • „О, вуйчо мой любезен,
не може вече с нищо • вий мен да сте полезен.
Пазете се от Хаген • и знайте, че съм прав:
в сърцето му стаен е • жесток, коварен нрав!
Щом близки и роднини • да жалят пожелаят,
кажете им на всички • да чуят и да знаят
те мен да не оплакват, • понеже паднах аз
в единоборство с рицар • и най-достоен княз.
Смъртта си в тази сграда • съм възмездил така, че
съпруга и любима • на рицар да заплаче.
Запита ли ви някой, • ответ от вас да има:
от моята ръка тук • загинаха стотина.“
Но спомни си и Хаген • тогаз гусларя смел —
нали пък Хилдебранд бе • живота му отнел.
Той рече на витяза: • „Разплата ми дължите
за туй, че ни затрихте • без време тук момците.“
Към Хилдебранд замахна • и чу се надалеч
как звънна мечът Балмунг — • на Зигфрид оня меч,
що Хаген присвои си, • когато го прониза.
В двубоя нов витязът • наложи се да влиза.
Опита ветеранът • Теодерихов своя
широк меч да насочи • отново към героя
от Троне, воин на Гунтер, • умело, но не би.
С повторен удар Хаген • му бронята проби.
Щом Хилдебранд почувства, • че Хаген го рани,
юнакът, побоял се • от повече злини,
на гръб преметна щита • и в другата посока
изплъзна се на Хаген, • но с раната дълбока.
Освен двамина — Гунтер • и Хаген — никой друг
не беше жив останал • от войнствалите тук.
А Хилдебранд пък, в кърви • облян витязът стар,
печална вест занесе • на своя господар.
Видя как разтревожен • Теодерих седи,
подире в скръб потънал • по-силна от преди.
Той алената броня • на Хилдебранд съгледа,
загрижено с юнака • начевайки беседа:
„Кажете, ветеране, • защо сте тъй облян
в кръвта си и кому сте • платили тежка дан?
Вий с гостите навярно • в салона сте се били.
Забраната ми строга • защо сте нарушили?“
„Мен Хаген нарани ме“ — • отвърна ветерана. —
„В салона ми нанесе • юнакът тази рана,
когато невредим се • оттеглях от борбата.
Като по чудо жив се • спасих от сатаната.“
„Така ви се полага!“ — • веронецът го сряза. —
„Приятелство аз бях им • предложил, както казах.
Щом вий сте нарушили • мира от мене даден,
останехте ли читав, • щях аз да съм посрамен.“
„Кралю, не се гневете. • Бездруго е тъй жалко,
че с моите другари • пострадахме немалко.
Да отнесем държахме • ний Рюдигер оттам,
но воините на Гунтер • не позволиха нам.“
„О, вест злокобна! Значи • маркграфът е умрял?
Сред моите неволи • дойде и таз печал!
Готлинда е дете на • една от мойте лели.
Горко на всички в Пьохларн • сега осиротели!“
Пред погледа му тягост • и преданост премина,
за плач и скърби нему • не липсваше причина:
„Наместо помощ вярна, • каквато би ми дал,
ще сещам вечна болка • за хунския васал.
Наясно ли обаче • сте, ветеране смел,
от рицарите кой е • живота му отнел?“
„Княз Гернот“ — бе ответът — • „владетел именит.
Самият той пък бил е • от Рюдигер убит.“
Теодерих додаде: • „На воините кажете
оръжие да стягат. • На мене донесете
доспехите блестящи, • че наумил съм там
на гостите бургундски • въпроси да задам.“
А Хилдебранд му рече: • „Кому да кажа аз?
Та живите ви воини • нали стоят пред вас?
В единоборства всички • загинаха — без мен.“
Теодерих в уплаха • стоеше вцепенен —
такваз беда за пръв път • го беше сполетяла.
„Войската ти“ — прошепна — • „щом смърт я е прибрала,
теб Бог те е забравил, • Теодерихе бедни.
А бил си крал начело • на походи победни!
Перейти на страницу: