Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
На Хаген братът Данкварт, • юнак със страшна сила,
каквото погодил бе • на воини на Атила
изглеждаше нищожно • в сравнение с таз бран:
освирепял сега бе • синът на Алдриан.
Веднъж ли Ритшард, Гербарт • и Хелфрих, Вихарт бяха
се втурвали в двубои! • Те сили не щадяха —
усещаше го всеки • на Гунтер от момците.
Тях следваше ги в боя • и Волфбранд по петите.
Сам Хилдебранд, витяз стар, • громеше настървен.
От удара на Волфхарт • един ли повален
бе рицар и лежеше • в кръвта си на земята.
Тъй диреха веронци • за Рюдигер разплата.
Напрегнал сили Зигщаб — • херцогът от Верона
и сестриник на краля — • ломеше сред салона
противникови брони • и шлемове корави.
Едва ли по-чудесно • могъл би да се справи.
Гусларят забеляза • със зорък поглед пръв,
че тъкмо подир Зигщаб • текат потоци кръв
от ризниците бойни. • Тогава разгневен
насреща му той скочи • и Зигщаб поразен
от меча му бе мигом. • Защото Фолкер смогна
с уменията свои • да нанесе прободна
и нему рана, тъй че • завчас го победи.
Смъртта му Хилдебранд пък • с мощта си възмезди.
„О, Господи, загина!“ — • извика ветерана. —
„На Фолкер от ръката • дойде му тази рана,
та няма и гусларят • задълго да е жив!“
Не бе изглеждал толкоз • и Хилдебранд гневлив.
Той Фолкер тъй заудря • със сила вихровита,
че ремъци и стяги • от шлема му и щита
хвърчаха до стената • на залата заветна.
Така и за гусларя • това бе схватка сетна.
Напираха момци на • Теодерих напред.
При устрема им бяха • се разлетели вред
от мечове отломки, • от ризниците брънки,
а изпод шлем течеше • кръвта на струи тънки.
От Троне Хаген беше • видял на Фолкер края.
Това при празненството • за него бе оная
несрета, превишила • смъртта околовръст.
С каква неукротимост • зае се той за мъст.
„И Хилдебранд не ще да • ликува без разплата!
Лежи убит от него • другар мой на земята.
Съратник по-безценен • не съм аз имал негли.“
С привдигнат щит той меча • размаха и потегли.
От Хелфрих бе погубен • и Данкварт, рицар як.
А Гизелхер и Гунтер, • видели тоз юнак
сред битката да пада, • обзе ги пак печал.
Поне да възмезди сам • смъртта си бе успял.
Пък Волфхарт през салона • на два пъти премина,
погубвайки момци от • бургундската дружина.
За трети път сега се • придвижваше той вече —
що Гунтерови воини • пак мечът му посече!
Княз Гизелхер извика: • „Такъв ожесточен
противник като Волфхарт • не съм видял пред мен.
Юнако благороден, • насам се обърнете!
Сега ще ви накарам • беса си да възпрете.“
Към Гизелхер той тръгна, • щом князът го подкани.
И двамата не спряха • да сеят тежки рани,
но Волфхарт толкоз мощно • прорязваше тълпата,
че бе оплискан с кръв от • нозете до главата.
Подир с отмерен удар • синът любим на Ута
посрещна Волфхарт, воина • юначен, в битка люта.
Макар и снажен, беше • обречен тоз витяз.
Ще се роди ли други • тъй млад и храбър княз?
Прониза той на Волфхарт • нагръдника стоманен,
през прореза заблика • кръвта му ручей ален.
На воина смъртна рана • бургундецът отвори.
Същински рицар само • могъл би да го стори.
Щом Волфхарт, тоз витяз на • Теодерих, усети,
че е ранен, той щита • захвърли, вдигна меч и
стовари острието • калено върху княза.
Така ведно и шлема, • и ризницата сряза.
Сега, щом те се бяха • взаимно усмъртили,
веч нямаше момци на • Теодериха живи.
Витязът Хилдебранд бе • видял как Волфхарт падна
за него болка тежка • и гледка безотрадна.
Лежеше мъртво редом • с веронската дружина
и воинството на Гунтер. • А Хилдебранд намина,
где племенникът Волфхарт • бе паднал в локва кръв.
С ръце обви юнака, • потеглил в боя пръв.
Перейти на страницу: