Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Ала боли, когато • дочуя лоша вест.
Страдания немалко • изпитахме до днес,
та и с приятел в битка • да влезем не върви.“
Маркграфът съгласи се: • „Да, жалко е, уви!“
„Момците ми дори да • воюват занапред,
заради щедростта ви • аз давам вам обет:
ръка срещу ви няма • да вдигна като враг,
бургундците макар да • избиете докрак.“
Маркграфът с благодарност • се чинно поклони.
Отекна плач и вопъл • тогаз от вси страни,
че толкоз горест беше, • уви, непоправима
и доблестта без графа • не ще си стожер има.
От сградата гусларят • обади се подир:
„Щом Хаген, мой побратим, • с вас има сключен мир,
аз също ще го спазвам • до сетния си час.
Заслужихте го още • при срещата ни с вас.
Маркграфе благороден, • от мене вест носете —
графинята тез гривни • мен сложи на ръцете
да бъда достолепен • на празника голям.
И ето че ги нося, • свидетел сте ми сам.“
„Да ще Бог наш небесен“ — • маркграфът се помоли —
„тя пак да ви дарява • с подаръци по воля.
Уверен в туй бъдете, • че моята любима —
завърна ли се читав — • вестта от вас ще има.“
След тез слова маркграфът, • от боен дух обзет,
към гостите се втурна • с повдигнат щит напред —
храбрец и рицар същи, • без нито миг да чака,
размаха ловко меча • свой Рюдигер юнака.
Отдръпнаха се Фолкер • и Хаген пред героя,
че дума бяха дали • да го не срещат в боя.
Ала витязи други • край дверите стояха,
та грижите му още • оттук големи бяха.
Оставиха го Гунтер • и Гернот най-лукаво
да влезе и в двубоя • да дирят свойто право.
А Гизелхер смутено • застана по-далече
с надежда да не падне • на Рюдигер под меча.
Срещу врага тогава • се устремиха смело
момците на маркграфа, • поел пред тях начело.
Изострен меч лъщеше, • от всеки воин понесен,
подире разломяващ • и шлем, и щит чудесен.
Бургундците, макар от • умора изтерзани,
нанасяха на всеки • от Пьохларн тежки рани.
В геройски подвиг меча • забиваха, където
под ризницата бие • на рицаря сърцето.
На Рюдигер войската • в салона бе сега.
Натам се втурна Хаген • с гусларя веднага.
Под меча им шуртеше • кръвта по щит и шлем
единствено маркграфът • от тях бе пощаден.
Оръжия как страшно • звънтяха в схватки нови!
Разхвъркваха се стяги • от щитови обкови
и камъни безценни • се ронеха в кръвта.
Не ще се толкоз ярост • повтори на света.
Наместникът от Пьохларн • напред-назад сновеше
подобно някой, дето • втълпил си сякаш беше
на всички да покаже • каква е в боя хала
и с храброст да добие • заслужена похвала.
Прославените Гунтер • и Гернот в люта бран
поваляха пореден • противник в кръв облян.
А Гизелхер и Данкварт, • юнаците двамина,
изпращаха без жалост • в отвъдното мнозина.
Че Рюдигер бе силен • и снаряжен добре,
разбра се, щом убива, • без някой да го спре.
Бургундски княз, съзрял го, • ни миг не се помая
и разгневен зае се • да му подготви края.
Княз Гернот се провикна, • извърнат към героя:
„Маркграфе благороден, • комай войската моя
решен сте, виждам, лично • докрак да разгромите.
Но мен гневи ме, дето • погубвате момците.
Подаръкът ви може • вам зло да погоди,
приятели загдето • вий вкарвате в беди.
И за да е достойно • заслужен той от мен,
насам се насочете, • юнако дръзновен.“
Дордето доближи го • в свирепите шетни,
поред искрящи брони • той в кърви потъмни.
Двубой честолюбив се • поде между витязи,
от тежка рана всеки • решен да се опази.
Ала на Гернот шлемът, • уж як като гранит,
биде от меча остър • на Рюдигер пробит.
Не устоя и рукна • по него кръв порой,
но князът мигом смогна • да отмъсти и той.
Перейти на страницу: