Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Теодерих размисли: • „Могъл би да подразни
човек с въпроси дръзки • и хрумвания разни
юначните витязи • в Атиловата свита.
Затуй не щял бих Волфхарт • да иде и да пита.“
Помоли сетне Хелфрих • да тръгне веднага
да чуе и от хуни • по що е таз тъга,
и от самите гости • отде е таз печал,
каквато още никой • не ще е преживял.
Той стигна там и рече: • „Що станало е тука?“
Един скърбящ отвърна: • „Голяма злополука!
Добруването свърши • на хуните в страната:
наш Рюдигер умря на • бургундец от ръката.
И воините му вътре • докрак били избити.“
Не бе дочувал Хелфрих • слова по-жаловити,
не щеше и да носи • тъй зла вест нивга вече,
ала сега обратно • ридаещ се завтече.
„Какво ще ни явите“ — • Теодерих запита, —
„че чак, юнако Хелфрих, • скръбта и вас връхлита?“
Юнакът рече: „Има • защо да сме унили.
Там Рюдигер витяза • бургундци са убили.“
„Опазил Бог!“ — извика • Теодерих. — „Издава
лукавост, мъст и мерзост • тъй кървава разправа!
Но с що ли той могъл би • ненавист да поражда?
С бургундците все мислех, • че се добре погажда.“
Тук Волфхарт се обади: • „Ако е тяхно дело,
ще трябва да подирим • от тях разплата смело.
Простим ли им, ще бъде • за нас позор голям,
щом Рюдигер в услуга • е бивал често нам.“
Но кралят амелунгски • в покрусата си седна
до близкия прозорец, • към Хилдебранд погледна
и рече му да иде • при гостите, та вещо
за случката да пита • и чуе още нещо.
Без щит и меч в ръката, • при схватки обигран,
тъй Хилдебранд понечи, • препатил ветеран,
при гостите да иде • вежлив, но дръзновен.
От племенника свой бе • обаче укорен.
„Явите ли се“ — нему • бе Волфхарт мрачно рекъл —
„без меч пред тях, тъй както • сега сте се завтекъл,
срамът ще ви споходи • от тяхната насмешка.
А с щит и меч ще бъде • и думата ви тежка.“
Витязът стар послуша • нелепите съвети,
пък воините веронски, • дордето се усети,
навлякоха доспехи • и взеха меч в ръце.
На Хилдебранд не беше • туй никак по сърце.
Попита ги що смятат. • „Поемаме ний с вас,
да не посмее Хаген • срещу ви с нагъл глас
и с присмех да застане. • На туй е той способен.“
Тогава разреши им • да бъде съпроводен.
Пръв Фолкер забеляза • да идват устремени
веронците на краля, • добре въоръжени
с препасан меч на кръста, • понесли щит в ръката.
На своя цар бургундски • доложи новината:
„Видях да се задава • веронската дружина
на крал Теодерих аз, • та през ума ми мина,
че с меч и шлем дошла е • нас тук да ни срази.
Нам, чуждоземци, зло ни • замислят пак врази.“
А Хилдебранд, пристигнал • в туй време, щит в нозе
положи и подире • да заразпитва взе
витязите на Гунтер: • „Кой мен ще отговори,
юнаци славни, що ли • вам Рюдигер бе сторил?
Теодерих ме прати • да разбера от вас
дали е поразила • ръка на ваш витяз
маркграфа благороден, • тъй както се хортува.
Покрусата ни лесно • не ще се излекува.“
От Троне Хаген рече: • „Не е лъжа, уви,
макар да ми се иска • туй, дето се мълви,
да е заблуда, той пък • да си е жив и здрав,
наместо жал да има • за храбрия маркграф.“
Момците заридаха, • щом чуха, че убит е.
Сълзи видя се как им • се стичат по брадите.
Повелята за вярност • да плачат ги накара.
Скръбта обзела беше • веронците без мяра.
Херцогът от Верона • на име Зигщаб рече:
„За нас, прокудените, • покоят май изтече,
от Рюдигер създаден • след мъки преживяни.
Погубихте вий с него, • витязи, радостта ни!“
Пък амелунгът Волфвин • поде: „Да бях видял
дори баща си днеска • на одъра умрял,
не бих изпитал болка • аз толкова голяма.
А кой ще утеши и • графинята горкана?“
Перейти на страницу: