Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Юнакът Волфхарт гневно • обади се тогава:
„И воините кой в поход • сега ще оглавява,
маркграфът както често • го правеше преди?
О, Рюдигер, съдбата • защо тъй отреди?“
И Волфбранд, Хелфрих, Хелмнот • със цялата дружина
скърбяха на героя • за ранната кончина.
Задавян от сълзите, • и Хилдебранд в неволя
додаде: „Изпълнете • поръката аз моля.
На Рюдигер телото, • останало в салона,
да вземем наредил е • нам кралят от Верона.
След гибелта му почит • за вярност и заслуги
дължим му, проявени • към нас и много други.
Ний с Рюдигер еднакво • сме чужди в таз страна.
Да отнесем ни дайте • на свойте рамена
с признателност героя. • Подир смъртта поне
да я изкажем нему, • щом приживе не сме.“
„Безценна“ — вметна Гунтер — • „за мен е почитта,
явена към приятел, • простил се със света.
Приятелство наричам • аз верността до гроб.
Длъжник сте му и редно • е да сведете лоб.“
Но Волфхарт глас надигна: • „Защо са тез молби?
От воините ви някой • щом Рюдигер уби
и със смъртта му всеки • от нас е ощетен,
то дайте ни героя • да си го погребем!“
Гусларят възрази му: • „Не ще ви бъде даден —
сами си го вземете! • Лежи в салона хладен
сред кърви от дълбока • и смъртоносна рана.
Така и почитта ви • ще бъде по-голяма.“
„Гусларю“ — рече Волфхарт, — • „не дръзвайте, за Бога,
гнева ни да множите • при толкова тревога!
Теодерих не бе ли • нам строго забранил
да влизаме и в разпра, • не бих ви го простил!“
Гусларят му отвърна: • „Причина е страхът
да се не върши нещо, • кога го забранят.
Не мога дръзновеност • да назова това.“
На Хаген прозвучаха • разумно тез слова.
„Беля не си търсете!“ — • не спираше героят. —
„Аз струните ви мога • така да ги разстроя,
че и до Рейн да няма • вам кой да ги оправи.
Непоносима става • за мен надменността ви.“
„На струните ми щом ще • покварите звука“ —
изстъпи се гусларят, — • „то моята ръка
ще помрачи с кръвта ви • вам шлемовия блясък.
В Бургундия без гусла • подир ще стигна някак.“
Върху му щеше Волфхарт • да скочи с меч направо,
но Хилдебранд попречи, • придържайки го здраво.
„С гнева необуздан и • с постъпка тъй нелепа
ще се лишите бързо • от кралската подкрепа!“
„Не спирайте, витязе, • раздразнения лъв!“ —
юнакът Фолкер викна. — • „В ръцете ми такъв
попадне ли, аз с удар • сразявам го за миг,
пък бил той в битки нявга • и рицар най-велик!“
С това гнева на всеки • веронец предизвика.
Храбрецът Волфхарт първи • чевръсто вдигна щита
и като лъв се втурна • напред неудържим.
Дружината се вдигна • подир като един.
Макар и устремил се • да влезе първи в бой,
пред стълбите застигнат • от Хилдебранд бе той,
че вуйчо му държеше • да бъде най-отпред.
С бургундци да се бият • дойде и техен ред.
Витязът Хилдебранд се • нахвърли върху Хаген,
на двамата в ръцете • звънтеше меч стоманен
и огненочервени • отскачаха искри.
Личеше колко ярост • в сърцата им гори.
Разединени бяха • на схватката в разгара
от силните веронци • в стремглава надпревара.
От Хаген Хилдебранд бе • се мигом отстранил,
а Волфхарт срещу Фолкер • бе меча устремил.
Замаха си насочи • към шлема на витяза,
така че острието • до ремъка се вряза.
В ответ гусларят смело • го с удари покри
с такава сила сякаш, • че Волфхарт заискри.
Доспехите им в огън • като че ли пламтяха,
двамината ненавист • един към друг таяха.
Разедини ги Волфвин, • веронец и герой —
храбрец ако не беше, • не би го сторил той.
Готов за бой, цар Гунтер • посрещна многобройни
прославени юнаци • и амелунгски воини.
Княз Гизелхер немалко • налитащи прогони,
обагряйки с кръвта им • и шлемове, и брони.
Перейти на страницу: