Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Мен чини се, че никак • не го вълнува тука
що става, а си гледа • май личната сполука.
Уж нямало от него • друг, казват, толкоз смел —
в несретата ни днешна • да бе войска повел.“
А Рюдигер, най-предан • юнак, щом чу това,
погледна мрачно онзи • и не прикри гнева.
„Ще си платиш“ — помисли. — • „Страхливец бил съм аз
пред царските особи • крещиш ти с пълен глас!“
Нахвърли се върху му, • свил здраво два пестника,
заудря го с все сила, • та — без и да извика —
в нозете си го просна, • веч Богу дух предал.
Атила сети нова • покруса и печал.
„Пръждосвай се, негодник!“ — • юнакът изруга. —
„Достатъчно терзаят • мен болка и тъга.
Какъв си, та кориш ме, • загдето се не бия?
Да имах повод, щях аз • пред тях да съм стихия
и щях в ненавист всичко • да съм аз предприел,
не бях ли чужденците • в страната сам довел.
Дотук ги съпроводих, • затуй — сам гост — сега
насреща им не мога • да вдигна в бой ръка.“
Атила пък маркграфа • запита в тоз ден чер:
„Каква бе помощта ви, • юнако Рюдигер?
Нима бе малко тази • жаловна кръвнина,
та сторихте и вие • поредната злина?“
Маркграфът горд отвърна: • „Обида той дълбока
нанесе ми, а сетне • одума и имота,
от вас мен предоставен • във вашата държава.
Клеветникът получи • каквото заслужава.“
Царицата, която • свидетел беше как
най-яростно погубен • бе хунският юнак,
простена неспокойно, • очите пълни с влага,
и Рюдигер запита: • „Нима се нам полага,
на мене и на царя, • от вас да се вреди?
Вий, Рюдигер храбрецът, • твърдяхте по-преди,
че нам с готовност бихте • живот и чест отдали.
Сред рицарите чувах • за вас безброй похвали.
Припомням ви обета, • под клетва даден мен
пред брака ми с Атила, • юнако дръзновен,
за преданост и помощ • до сетния ни час.
До днес насъщна нужда • не сещала бях аз.“
„Обет от воин, царице, • не се заобикаля.
Живота и честта си • за вас не ще пожаля,
в бездушие обаче • не съм се клетва клел.
На празненство тук царя • с князете бях довел.“
„Спомнете“ — тя додаде, — • „че дума сте ми дали
възмездие да има • за скърби и печали,
че всяка моя болка • ще бъде отмъстена!“
„Нима съм нявга нещо • отказвал?“ — той простена.
Атила, цар заможен, • и той да моли взе,
с Кримхилда коленичил • пред воинските нозе.
Маркграфът благороден, • стъписан и смутен,
във верността объркан • изплака нажален:
„О, Господи, горко ми, • защо го доживях?
За преданост и честност • до днес почитан бях.
От Бога дар ги имах, • но бъда ли лишен,
чрез смърт позорът само • би бил предотвратен.
И тъй сега да сторя, • и иначе да е —
отдето да погледна, • не ще да е добре.
Стоя ли безучастен, • мен всеки би презрял.
Затуй да ме напътства • Бог, щом ме е създал.“
Двамината усърдно • го молиха така,
че рицари подире • от силната ръка
на Рюдигер умряха, • дорде и сам загина.
Делата скръбни чуйте • на този юначина.
Наясно бе с щетите • и със срама си даже,
та можеше на цар и • царица да откаже
услугата, защото • бургундец и един
погубеше ли, би бил • грехът му непростим.
Към царя се обърна • тогаз юнакът смел:
„Царю, вземете всичко, • от вас що съм приел.
Вземете твърдините • ведно с земите ленни —
в изгнание ще ида • като бедняк последний.“
„А кой ще ми помогне?“ — • Атила възрази. —
„Веднъж да отмъстите • на моите врази,
ще ви даря вовеки • с народ, земя и сила:
ще бъдете могъщ цар • вий редом с мен — Атила!“
Но Рюдигер поде пак: • „Не знам отде да почна.
Покана да гостуват • отправих им нарочна.
В дома си им предложих • добра храна, напитки,
подаръци. Е, как да • докарам смърт на всички?
Перейти на страницу: