Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Те мен дори ме смятат • навярно за страхлив.
Не съм отказвал помощ • и бил съм услужлив
към Гунтер, към князете • и други сюзерени.
Терзае ме и туй, че • с тях вече сме сродени.
На Гизелхер, храбреца, • аз щерка си съм дал.
Не го ли одобреше, • било би много жал:
такъв благовъзпитан, • почтен, добър, богат —
не знам друг княз тъй тачен, • макар и толкоз млад.“
„О, Рюдигер, юнако!“ — • царицата подхвана. —
„Маркграфе благороден, • смилете се над двама —
над царя и над мене! • Помнете: домакин
на по-зъл гост не е бил • владетел ни един!“
Маркграфът промълви към • царицата богата:
„Животът ми ще трябва • да бъде днес разплата
за благост, проявена • от вас и господаря.
Пред мен се смърт задава, • не ще да я предваря.
От нечий меч ще бъда • погубен днес, аз знам.
Владенията ленни • отново връщам вам
и вам аз поверявам • жена, отроци мои
с подвластните ми в Пьохларн • без стряха, без устои.“
„О, Рюдигер, желал бих • всевишна вам награда!“ —
не скри с Кримхилда царят • дълбоката отрада. —
„За близки и подвластни • да се погрижа мога,
за вашия живот пък • осланям се на Бога.“
Жената на Атила • умилно се разплака.
Заложил си живота • и съвестта, юнака
отсече: „Ще изпълня • обета, що съм дал,
ала срещу приятел • потеглям не без жал.“
Подир от царя бързо • се той отдалечи.
Личеше как сълзите • напират му в очи.
Войската си за битка • призва с вест безотрадна:
„Бургундците ще трябва • за жалост да нападна.“
И втурнаха се всеки • оръжие да взема.
Посегна кой към меча, • към щита си и шлема —
оръженосци бяха • притичали веднага.
Вестта печална скоро • и гости изненада.
С петстотин воини в пристъп • тъй Рюдигер премина.
На помощ му дойдоха • и рицари дузина,
решени да добият • в двубоите похвала.
Не знаеха, че смърт и • за тях се бе задала.
Маркграфът с шлем съзрян бе • да идва отдалеч.
На воините в ръцете • проблесна остър меч,
а щит широк лъщеше • пред техните гърди.
У Фолкер, пръв видял ги, • се горест породи.
И Гизелхер съзрял бе, • че тъстът му това е
с наложен шлем. Но мигар • той можеше да знае,
че иде не с намяра • добра, а с подла цел?
Затуй и тръпен князът • с възторг го би приел.
Доволен той възкликна: • „С приятели, каквито
на идване добихме, • аз чувствам се честито!
В несретата жена ми • надежда буди пак —
за всинца ни от полза • ще бъде този брак!“
Гусларят възрази му: • „Не знам какво теши ви.
Спогодба да вещаят • бойци неотстъпчиви
с наложен шлем и с меча — • не чини ми се май.
С нас Рюдигер си плаща • имота в този край.“
Словата си гусларят • преди да изрече,
бе Рюдигер пристигнал • отпред и ето че
огромен щит до меча • свали той при нозе
и отказа от вярност • да възвестява взе.
Към залата извика • тоз граф непризован:
„Хей, храбри нибелунги, • гответе се за бран!
Вместо услуга, вече • настъпило е време
приятелство и вярност • от мене да се снеме.“
Вестта стъписа всички • герои обсадени.
Та кой ли би се радвал, • щом тъй е угнетен и
приятел верен дойде • със смърт да го грози?
Нима им беше малък • тормозът от врази?
„Опазил Бог“ — отвърна • цар Гунтер, смел витяз, —
„от дружелюбна вярност, • изпитвана към нас
и дала нам надежда, • юнак да се отмята.
Нима ще нарушите • вий думата си свята?“
„Налага се“ — извика • пак рицарят напет. —
„Ще трябва да се бием, • че дал съм аз обет.
Бранете се, щом вам е • животът още мил.
Кримхилда не отменя, • що бях се задължил.“
„Таз изповед с закана • комай се позабави,
но Бог ще ви помилва • заради верността ви
и обичта, с която • ни радвахте неспирно,
щом с нас се разделите • приятелски и мирно.
Перейти на страницу: