Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Не ни ли връхлетите, • аз с моите роднини
ще тача даровете, • с които нас сдоби ни
гостуването в Пьохларн, • преди да доведете
нас всинца при Атила. • Това си припомнете!“
А Рюдигер отвърна • на царя: „Бих желал
отново драговолно • да ви даря без жал,
да мога с пълни шепи • що имам да раздам.
Пред никого тогава • не ще изпитвам срам.“
Обади се и Гернот: • „Идете си, юнако,
че няма друг стопанин, • с любезност срещащ всяко
гостуване, с каквато • приеха ни в дома ви.
И вам ще е от полза • да сме си живи, здрави.“
„Да бяхте, княже Гернот, • по Божията воля
сега на Рейн в дома си, • а аз да се помоля
за смърт достойна, вместо • срещу ви да се бия!
Та кой витяз би вършил • подобна гнусотия?“
„От Бога вам награда • заради щедростта ви
и доблестните думи!“ — • добрият княз добави. —
„Такъв юнак не бива • да се затрий без време.
В ръка държа аз меча, • дарен от вас на мене.
Не ме е изоставял • в сегашната беда,
на рицари мнозина • донесе той смъртта.
Чудесен меч това е — • кален, лъщящ и як.
Не вярвам дар подобен • да стори друг юнак.
Но ако в бой срещу ни, • вий, воин неустрашим,
сразите мой приятел • сред нас макар един,
ще ви погубя с меча, • що мене сам сте дали —
затуй за вас с жена ви • сега сърце ми жали.“
„По волята на Бога • дано пък тъй се стори,
вий както наумихте“ — • маркграфът отговори. —
„Аз читавост желая • на близките ви хора,
за щерката с жена ми • да бъдете опора.“
Сам Гизелхер запита, • отрок най-млад на Ута:
„Ех, Рюдигер, щом всички • пристигнали с мен тука
към вас са дружелюбни • начело с нас троица,
защо без време щерка • орисвате вдовица?
Понечите ли вие • с момците си сега да
воювате и с мене, • тогава ще пострада
безмерната ми вярност. • Тук нямам аз вина,
затуй и дъщеря ви • вземал съм за жена.“
„Пазете верността си, • високородни княже!
Оттук рече ли Господ • вам път да ви покаже,
към младата графиня • бъдете мил в дворците —
заради мен недейте • на нея да мъстите.“
„Охотно бих го сторил“ — • тъй князът млад отвърна. —
„Но падне ли мой близък • сред тази зала пълна
от Рюдигер посечен, • туй края ще постави
на трайното ни родство • със вас и с дъщеря ви.“
„Е, Бог да ни помага!“ — • юнакът призова.
Момците му, зад щита • привдигнали глава,
към залата заветна • поеха в щурм обсаден.
Тогаз отгоре екна • над тях гласът на Хаген:
„Хей, Рюдигер юначен, • постойте още миг
да поговорим двама“ — • нададе Хаген вик, —
„пред мойте господари • в бедата изтерзани.
Какво ли би спечелил • Атила от смъртта ни?“
Подир додаде: „Грижа • потискаща ме мъчи,
откакто щита, дето • Готлинда мен го връчи,
в ръката ми от хуни • съвсем бе разломен,
макар че дружелюбно • тук носил бях го с мен.
Да щеше Бог небесен • и аз да се сдобия
отново с щит солиден, • какъвто ето вие,
маркграфе благороден, • държите в свойта длан,
не би ми бил потребен • нагръдник други в бран.“
„Охотно бих услужил • със щита си аз вам,
но дързост би било пред • Кримхилда да го дам.
Вземете все пак, Хаген, • стиснете го в ръцете,
в Бургундия дано го • в дома си отнесете!“
Щом щита драговолно • протегна той насреща,
в очите на мнозина • се вля сълза гореща.
Последен дар това бе • за някой воин прославен
от Рюдигер, маркграфа • от Пьохларн, с чест направен.
Свиреп, безцеремонен • и с нрав суров макар,
затрогнат беше Хаген • от сетния му дар,
що рицарят поднесе • току в предсмъртен час.
От скръб обхванат беше • и не един витяз.
„Дано Бог възмезди ви • за щедростта голяма,
с каквато други рицар • вам, графе, равен няма —
да среща чуждоземци, • да ги дарява с радост.
Дай Боже да пребъде • вовек такава благост!
Перейти на страницу: