Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Мен лошата карма не ме притеснява — отвърнах с нехаен тон, — понеже напоследък извърших доста дяволски добри дела. — И се усмихнах многозначително, преодолявайки желанието да обясня на Бо, че бях избрал „Ла Каракала“ именно защото добрата карма, която бях създал при последното си посещение (като пробутах бележката на Дейв Биъл), сигурно щеше да надвие на лошата карма, която най-новият ми план може да създаде, а той предвиждаше да поставя подслушвателни устройства в помещението, в което Графинята се среща с „Анонимните вторично пристрастени“. — Направо ще се пръсна по шевовете от добра карма, Бо.
— Абе в това няма нищо лошо — рече Бо, — но въпреки всичко не мога да подслушам срещатейшъна им. Щото, ако ни гепят — и двамата отиваме право в пандиза.
Свих рамене и огледах в Бо.
Както винаги, облеклото му беше безупречно. Деветдесеткилограмовото му, метър и седемдесет и пет високо тяло, с гръдна обиколка близо метър и тридесет, бе обвито в сив костюм на тънки райета, на стойност две хиляди долара; под него — колосана официална бяла риза с плътна сива вратовръзка от крепдешин с безупречен уиндзорски възел около врат с обиколка четиридесет и шест сантиметра. На лявото му кутре се кипреше диамантен пръстен, който сигурно тежеше колкото гиричка; заедно с останалите му атрибути — врата като на горила, широките красиви черти на лицето, безупречно подстриганата посивяла брадичка и леко оредяващите прошарени коси — човек получаваше общото впечатление, че има насреща си царствен гангстер.
Бо, естествено, не беше никакъв гангстер; просто беше израснал сред тях в онази част на Озон Парк в Куинс, където пред младеж от ирландско-италиански произход, какъвто бе Бо, се отваряха само две възможни кариери: или да стане полицай, или гангстер. Боб бе избрал да стане полицай. Издигнал се бързо в Нюйоркското полицейско управление и получил златната значка за добра служба на забележително ранна възраст. Пенсионирал се на млади години и използвал връзките си и от двете страни на закона, за да направи от фирмата си „Бо Дитъл енд Асошиътс“ най-уважаваната частна фирма за сигурност в цяла Америка.
С течение на годините Бо се превърна в страхотен мой актив — изпълняваше всякакви задачи — от охрана на семейството ми до проучване на компаниите, които изкарвах на борсата, с цел да прогони явяващите се от време на време мафиотчета, решили да се намърдат в бизнеса на „Стратън“. В момента обаче Бо изобщо не подозираше, че сътруднича. Всъщност може и да подозираше, но беше прекалено голям професионалист, че да задава подобни въпроси. Пък и в края на краищата Бо ми беше приятел, а никой приятел не желае да те постави в положение, в което ще си принуден да го лъжеш.
— Разбирам те, Бо — рекох, — но аз изобщо не те карам да слагаш подслушвателни устройства в стаята.
— Какво очакваш от мен тогава? Да се скрия в килера ли?
— Не, не, не — усмихнах му се мило. — Никога няма да поискам от теб нещо толкова подло и коварно. Единственото, което искам от теб, е да оборудваш някоя от твоите служителки със записващо устройство и тя да се внедри в редовете им. — И му смигнах. — В нашия щат нали все още е законно, при условие че записващото устройство е на тялото й?
Бо ме изгледа втрещен. А аз продължих:
— Плюс това съм почти сигурен, че записът на разговор със съгласието дори само на едната страна също е напълно в рамките на закона. — Предпочетох да не му обяснявам откъде съм толкова сигурен. — Та докато записващото устройство е върху тялото й, ние сме чисти! — И направих бързо двукратно движение с веждите нагоре и надолу. — Какво ще кажеш, Бо? Планът ми си го бива, а?
— Боже милостиви! — изстена Бо. — Ти… си… един… напълно… откачен… гадняр, приятелю мой!
— От човек като теб приемам това като чист комплимент. Пък и не ми е трудно да си представя какво си говорят ония жени на сбирките си. Представи си, че ще сме две мухи, кацнали на стената. Ако не друго, поне невероятен майтап ще падне!
Бо неандерталецът: