Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
При нормални обстоятелства един почти двуметров селяндур като Дейв Биъл не би се записал да следва, а би се цанил на работа в местния автосервиз, да сменя масла и да регулира двигатели, а през уикендите да се мъчи да влезе в тесните джинси на някоя местна Мери Джо не знам коя си. Господ обаче бил надарил Дейв с две прекрасни качества — бързина и сила — съчетанието от които му осигурило стипендия по борба в Мерилендския университет.
По някое време се запознал с една еврейска красавица — блондинката Лори Елович, — която била двойно по-малка от него и пълна негова противоположност във всяко едно отношение. Лори била родена на Лонг Айлънд в богато семейство със стабилни политически връзки, та след като двамата с Дейв се дипломирали, се преместили на Лонг Айлънд — да са по-близо до родителите й. От самото начало на всички им било ясно, че човек от рода на Дейв, какъвто очакваш да видиш възседнал някоя купа сено по дочен гащеризон на голо, в света на лонгайлъндските главорези бизнесмени ще се чувства като риба на сухо. И всички очаквали бащата на Лори — Лари, да помогне на Дейв: да използва връзките си в политиката, за да уреди Дейв на някоя свястна длъжност (вероятно в управлението на парковете или в чистотата).
Съдбата обаче пак се намесила в живота на Дейв Биъл: през ноември 1988-а Лори попаднала случайно на обява за работа в „Ню Йорк Таймс“ и по този начин Дейв стана един от първите американски младежи, откликнали на призива на „Стратън“. И подобно на мнозина от последвалите го юнаци, и той пристигна за интервюто си с някаква лайняна кола и в лайнян костюм, който в конкретния случай бъдещата му тъща бе облепила с изолирбанд, че да не се разпадне по шевовете.
Той все пак успя да вземе изпита с огледалото без никакви премеждия, после изкара курса на обучение и се научи как да продава — или, по стратънски, да е „убиец“. И след няколко присъствия на моите събрания в борсовата зала, които се провеждаха два пъти седмично, той започна да вярва, че алчността е хубаво нещо, че клиентът трябва или да купи, или да умре, и че животът сред богатство и охолство е единственият път към щастието.
И — воала! — само след шест месеца Дейв Биъл седеше зад волана на спортно порше в костюми за по две хиляди долара и говореше с необузданата напереност на брокер от световна величина.
Съдбата му обаче бе окончателно определена чрез брака му с Лори, която стана страхотно близка приятелка на Графинята и по този начин тласна и нас с Дейв към една не по-малко неочаквана дружба. Колкото и неподходящи да бяхме един за друг, когато загубих всякакъв контрол върху пристрастеността си към дрогата, именно Дейв се оказа идеалният мой придружител. Той поначало не бе приказлив, та и на мен не ми се налагаше, като се надрусах, да се напъвам да разбера какво ми говори. Затова най-вече гледахме заедно филми — безкрайни повторения на едни и същи филми, най-вече „Джеймс Бонд“ и оригиналните епизоди на сериала „Стар Трек“. Оттегляхме се в леговището ми в мазето, пускахме пердетата, намалявахме осветлението и се надрусвахме с толкова дрога, колкото би стигнала на цяла Гватемала.
И Дейв си падаше по дрогата, но далеч по-малко от мен. (То може ли изобщо някой да се сравнява с мен, освен Кийт Ричардс от „Ролинг Стоунс“?) Така или иначе, той беше винаги достатъчно трезвен, че да се грижи за мен, в съответствие с разпорежданията на Графинята. Нейното търпение се бе напълно изчерпало, затова прехвърли на Дейв грижата да ме пази да не се убия, докато тя измислеше начин да ме вкара в клиника за дезинтоксикация.
Тя в крайна сметка успя, но едва след като наистина направих опит за самоубийство.
Преди три години влязох разстроен и отчаян в кухнята на Дейв, където той ме завари да дъвча сто таблетки морфин, повали ме на пода, бръкна в устата ми и ги извади оттам. После викна линейка и по този начин спаси живота ми.
Когато четири седмици по-късно, след като излязох от клиниката, се върнах в Саутхамптън и заварих брака си разбит, не друг, а Дейв и Лори дойдоха в плажната вила и положиха максимални усилия да го спасим. Колкото и да съм убеден, че това е нещо, което зависи единствено от мен и Графинята, все пак никога няма да забравя жеста им.
А още по-показателно бе отношението на Дейв и Лори към нас, след като бях подведен под отговорност. Докато повечето ми приятели направо се изпокриха, Дейв остана плътно до мен, и колкото и приятелките на Графинята да я навиваха да ме остави, Лори все се мъчеше да я убеди да не ме напуска.
Тъкмо поради всичките тези причини сега, седнал до Дейв в ресторанта „Ла Каракала“, се чувствах като най-долната твар на този свят. Обут бях в тъмносини левиски, под които се криеше дяволската „Награ“ на Агента маниак, а под черния ми памучен пуловер се мъдреше свръхчувствителният микрофон на Агента маниак, чийто кабел се качваше по гръдната кост и спираше вдясно от сърцето ми, което буквално се късаше от мъка.