Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
И макар да се предполагаше, че ще сме само двамата през въпросната вечер, седяхме на маса за четирима, заредена за четирима с колосана бяла покривка, бял костен порцелан и лъщящи сребърни прибори. Дейв седеше вляво от мен, на около половин метър разстояние — толкова наблизо, рекох си, че микрофонът на Агента маниак сигурно ще записва и дишането му. Облечен бе в типичния свой стил, с бяла тениска под тъмносиньо спортно сако, а широкото му красиво лице имаше най-невинното изражение на агнец пред заколението му.
След няколко минути общи приказки Дейв ми подаде купчина листа.
— Би ли им хвърлил по един поглед? — попита. — Решил съм да се заловя с валутен обмен. Хората натрупват цели състояния в тоя бизнес.
— Разбира се — рекох, а същевременно си помислих: „Боже мой! Колко просто се подреждат нещата! Така наречената търговия с валути беше най-новата нашумяла шашма и без съмнение на Дейв нямаше да му трябва повече от минута, за да се инкриминира. Това обаче нямаше нищо общо с темите, интересуващи Агента маниак и Копелето. Те по-скоро искаха да научат нещо за брокерската фирма, в която Дейв беше работил след затварянето на «Стратън». Така или иначе, нямаше да се затрудня да накарам Дейв да се разприказва и по този въпрос“.
Затова се престорих за няколко секунди, че разглеждам дадените ми документи, които изобилстваха с понятия като „йени“ и „дойчемарки“, а с крайчеца на окото си хвърлях по някой поглед из ресторанта. „Ла Каракала“ беше малко заведение, с не повече от петнадесет-двадесет маси, повечето от които в осем вечерта в сряда бяха свободни. По другите седяха най-вече двойки на средна възраст, без да имат и най-малката представа за предателството, което се извършваше само на няколко метра от тях. Агента маниак и Копелето ме чакаха в паркинга на едно местно кино, така че бях насаме с Дейв… с човека, който ми спаси живота… единствения останал ми верен приятел… чиито деца дружаха с моите… чиято жена дружеше с моята… истинския мой приятел!… Как мога да допусна подобно нещо?
Изключено!
Без изобщо да се замисля, оставих листата, помолих го да ме извини и се запътих към тоалетната. По пътя спрях до една сервитьорска масичка и грабнах химикалка. Скрит в една от тоалетните кабини, опрях в стената лист от хартията за бърсане на ръце и написах с едри печатни букви: НЕ СЕ ИНКРИМИНИРАЙ! РАЗГОВОРЪТ НИ СЕ ЗАПИСВА!
Хвърлих последен поглед на бележката, а сърцето ми искаше да изскочи от гърдите. Ако Агента маниак и Копелето научеха за нея, работата ми беше спукана. Мигновено щяха да сложат край на сътрудниченето ми и щяха да ме осъдят без писмо 5К. На трийсет шибани години! По моя сметка щях да изляза на шейсет и шест годишна възраст! Поех дълбоко въздух и се помъчих да се овладея. Няма начин Агента маниак да разбере за бележката. Сигурен съм.
Окрилен от тази мисъл, излязох от тоалетната и се запътих към масата ни, докато шарех из ресторанта с погледа на подплашен заек. Не видях подозрителен човек. Брегът явно бе чист — в заведението нямаше правителствени агенти.
Щом се добрах до масата поставих длан върху рамото на Дейв, а десният си показалец — пред устните ми, сиреч „Шшт!“. В лявата си ръка държах свитата на две бележка. Снех длан от рамото на Дейв, разтворих бележката и я поставих пред него върху масата.
Докато си сядах на мястото, видях как сините му очи щяха да изскочат от месестия му череп. Вторачи се невярващо в мен. Отвърнах на погледа му с каменно изражение. После бавно кимнах. Кимна ми и той.
— Та този валутен бизнес хич не е лош — рекох, — но трябва да си отваряш очите на четири. Из въздуха се носят сума ти парични знаци — поне така разправят — и всеки очаква някакъв рушвет. Имам предвид, че когато го правехме ние с теб, беше едно, но ако ще участват и външни лица, непознати, работата ще е съвсем различна. — И понижих глас за ефект: — Я ми кажи: ти нали не си вложил ония пари, които ти дадох?
— Не разбирам за какво говориш — изгледа ме той облещен. — Но в момента нямам и пукната пара.
— Разбирам те — продължих да шепна, — но не става дума за сега, а за миналата година. Тревожа се за онзи четвърт милион долара, които ти дадох. Какво направи с ония пари?