Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Настанаха няколко мига мълчание, през което глупостите ми увиснаха във въздуха. Накрая Бо запита:
— Добре де, твоята преценка каква е, Деби: обича ли го тя, или не?
— Обича го — каза Деби, а духът ми литна! — Но същевременно и го мрази. — И духът ми рухна! Деби млъкна за миг. — Но най-вече ми се видя объркана.
— По отношение на какво? — попитах.
— Да бе — обади се и Бо. — От какво толкова е объркана, мама й стара? Да не би нея да са я подвели под отговорност? Изобщо не мога да ги проумея това, жените.
А Деби с огромна доза търпение попита:
— Свърши ли, Бо?
— Да, свърших — измърмори той. — За къщата стана ли дума?
— Спомена ли нещо за Ийстхамптън? — наострих аз уши.
— Не по име — отвърна Деби, а аз изпсувах на ум, — макар да стана дума, че е намислила да се махне от Олд Бруквил.
И аз отново наострих уши:
— Така ли каза? А спомена ли защо?
— Да. Вестниците не спирали да пишат за теб и това я срамяло. — Духът ми пак рухна! — Хората я заглеждали, особено в училището на дъщеря ви. Просто копнее да се махне оттам заедно с децата.
— Е, не звучи кой знае колко обнадеждаващо — пророних.
— Ни най-малко — съгласи се Бо. — Май е време да спреш да търсиш къщатейшън, Бо.
— На твое място не бих избързала — контрира Деби. — Защото веднага след като каза това, заразправя как все още те обичала. И че даже си й липсвал.
— Ама това е прекрасно! — възкликнах.
— И в това отношение не избързвай — предупреди Деби. — Само секунда по-късно заяви, че трябвало да пукнеш в някой пожар или нещо от този род. По този начин щяла да се отърве окончателно от теб.
— Представяш ли си само! — излая Бо. — На жена и за секунда не бива да вярваш! Щом се извърнеш, веднага ти забива нож в гърба!
— Никак не си конструктивен, Бо — изгуби търпение Деби. Направи кратка пауза, след което продължи: — Виж какво, Джордан, нали ти казах, че в момента е крайно объркана. Стой по-далеч от нея за известно време, дай й възможност да се окопити. Тогава има вероятност да се върне при теб. Поне в едно отношение обаче има за какво да се радваш, Джордан.
— Кое? — попитах.
— Мрази баща си дори повече, отколкото мрази теб.
— Голямо успокоение, няма що — рекох. — Напуснал я е, когато е била на три.
— Добре, в какво положение се намираме в момента? — попита Бо Деби. — Имаш ли някакво мнение по въпроса?
— Това, което правя, ми е доста неприятно — каза Деби. — Но ако пак отида другата седмица, може и друго да науча. Сигурна съм, че тя нищо не подозира. Групата ме прие с отворени обятия. Имам чувството, че се зарадваха на възможността да включат още някого в страданията си.
— Това може да ни отнеме сума ти време, Бо — подметна Бо.
— Не разполагам със сума ти време — срязах го. — Жена ми няма да спре да ме врънка по въпроса. Много добре я познавам. — Освен дето не ми оставаше време и по други причини, които засега не възнамерявах да споделям с Бо и Деби. През следващия месец ми предстоеше да застана пред съдията, за да заявя, че се признавам за виновен и съответно да представя и подробна финансова декларация. Всичко това, естествено, щеше да остане в тайна; нищо нямаше да се съобщи до идната година, и то след като се обявеше публично, че съм сътрудничил. И все пак точно сега бе най-подходящото време да продам къщата в Олд Бруквил, преди да съм попълнил финансовата декларация.
— Трябва да има начин да я накараме по-бързо да се разприказва — заключи Бо.
А бившата актриса:
— Що пък да не опитам да се сприятеля с нея. Ще отида например разревана на следващата сбирка, защото мъжът ми току-що ме е набил или нещо подобно. Какво ще кажете, а? — Тук актрисата млъкна за миг. — Макар и малко да познавам жена ти, Джордан, подозирам, че веднага ще ми се притече на помощ.
Боже милостиви, рекох си! Подобен ход в ада ще ме вкара. В никакъв случай не бива да го допусна. Никога!