Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Не знаеш какво говориш — казвам, а гласът ми трепери от ярост.
— Как смееш? — отвръща тя и притиска с длан удареното.
— Дори още не си ме видяла да се бия наистина! — отвръщам, без да отстъпвам и крачка. — Аз взривих цял мост, за да спра армията. Аз забих нож във врата на един смахнат убиец. Аз спасявах човешки животи, докато ти търчеше насам-натам по нощите да ги взривяваш!
— Ти, невежо дете…
Правя крачка към нея.
Тя не отстъпва.
Но спира насред изречението.
— Мразя те — бавно произнасям. — Всичко, което правиш, кара Кмета да ти отвръща с нещо още по-страшно.
— Не аз започнах тази война…
— Но затова пък я обожаваш! — правя втора крачка към нея. — Обожаваш всичко във войната. Бомбите, схватките, спасителните акции.
Лицето й е толкова гневно, че виждам яростта й дори на лунната светлина.
Но не се боя от нея.
И мисля, че тя знае това.
— Иска ти се да определяш нещата просто като добри и лоши, моето момиче — казва. — Но светът не е устроен така. Никога не е бил устроен така, никога няма да стане такъв и помни — тя ми се усмихва с усмивка, сладка като оцет, — че в тази война ти се биеш на моя страна.
Навеждам се напред и носът ми почти опира в нейния.
— Той трябва да бъде победен и затова ти помагам. Но когато победим… — чувствам дъха й, смесен с моя. — КОЙ ще бъде следващият тиранин, когото ще трябва да сваляме от власт насила?
Тя не отвръща нищо.
Но не отстъпва.
Завъртам се на пети и я оставям зад гърба си.
— Изгуби го, Виола! — виква тя след мен.
Но аз просто продължавам да крача.
— Трябва да се върна в града.
— Веднага? — отвръща Уилф и вдига поглед към небето. — Скоро ще съмне. Опасно е.
— Винаги е опасно — отвръщам, — но нямам избор.
Той примигва срещу ми. После вдига въжето, хвърлено под каруцата и се заема да я приготвя отново за път.
— Отиваш за Тод?
Кимвам.
— Ще те закарам.
— Уилф…
— Още е рано — отвръща той, докато запряга воловете. — Поне ще съм с теб, докато наближим.
Не казва нито дума повече, просто запряга. Воловете го питат УилФ? УилФ? — изненадани, че ги притесняват сега, веднага след работната нощ, когато мислят, че вече е време за почивка.
Мисля за това какво би казала Джейн. Мисля за това, че излагам нейния Уилф на опасност.
Но произнасям само:
— Благодаря.
— И аз идвам — извъртам се. Лий е до мен, трие сънените си очи, но е облечен и готов за път.
— Защо си станал? — питам. — Не, изобщо не идваш с нас.
— Напротив — отвръща той. — А и то не се спи от тия ваши крясъци.
— Много е опасно — казвам. — Ще чуят Шума ти…
Той не отваря уста, но в Шума си ми казва:
— Ами ще го чуят, това е положението.
— Лий…
— Отиваш да го търсиш, нали?
Въздъхвам раздразнено и се зачудвам дали да не забравя за цялата идея, докато не съм застрашила живота на още някого.
— Отиваш в Кантората на Въпроса — продължава Лий с тих глас.
Кимвам.
Тогава проумявам. Шавон и майка му също може да са там.
Кимвам отново, но този път Лий разбира, че съм съгласна да дойде с нас.
Никой не се опитва да ни спре, макар че сигурно половината лагер знае, че тръгваме. Госпожа Койл има своите съображения.
Не говорим много, докато пътуваме. Аз просто слушам Шума на Лий, пълен с мисли за семейството му, с мисли за Кмета, с мисли за онова, което Лий ще му стори, ако го докопа.
С мисли за мен.
— По-добре да си говорим — казва Лий. — Не е възпитано да подслушваш така.
— И аз така знам — отвръщам.
Но устата ми е пресъхнала и разбирам, че нямам какво да му кажа.
Слънцето изгрява, преди да стигнем до града. Уилф пришпорва воловете да бързат, но при всички положения пътят обратно ще бъде много опасен сега, когато целият град е буден, а в нашата каруца се возят двама мъже с Шум. Поемаме ужасен риск.
Но Уилф кара все напред.
Обяснявам му къде искам да отидем и той отвръща, че знае мястото. Спира каруцата дълбоко в гората и посочва нагоре по една стръмнина.