Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Той подритва разлятото масло на пода, хвърляйки пръски наоколо.
— Защо Диоклециан раздели империята? Защото имаше нужда от повече командири, за да води войните си. Колкото повече хора изпращаше да се сражават, толкова повече ставаха битките. Ние сложихме край на това. Един човек, един мир, един бог. Но не намерим ли нови начини да решаваме своите спорове, да свържем тази империя в едно цяло без мечове, тя ще се разпадне. Това ни предлага християнският бог.
— Това е, което ти предлагаш — вметвам аз.
— Това е работа за поколения. — Той се обръща пред прозореца и разперва ръце широко. — Аз съм такъв, какъвто съм — несъвършен, трудно поддаващ се на промяна. Не съм докосвал меча си от деня, когато победихме Лициний — оттогава са минали почти девет месеца, но кълна се в Бог — трудно е. Знаете ли християнската история за пророка Моисей?
— Той извежда народа си от Египет — казва Крисп за мое сведение.
— Обаче никога не стигнал до Обетованата земя. Това оставил на своя наследник… — Константин бърчи чело, опитвайки се да си спомни.
— Йосиф. — Крисп му подсказва името, но не това е в главата му. Вторачил е поглед в баща си. Току-що се е случило нещо важно — проблясък на истина, лъч светлина в бъдещето. Един ден историците ще отбележат, че Крисп е наследил Константин като единствен Август на империята: тези техни думи бяха написани точно в този миг.
Това оставил на своя наследник.
Наследник — не наследници. Константин никога преди не е споменавал наследяването. Фауста от години му вади душата, ужасно искайки да разбере какво крие бъдещето за нейните трима синове, но дори тя се научи да не повдига този въпрос. От шокираното и възхитено изражение на лицето му става очевидно, че и Крисп много е искал да научи. Сега вече знае.
Константин се усмихва на сина си — съучастническа усмивка, изпълнена с обещания. И двамата са се освободили от едно бреме. А аз се чувствам като натрапник.
— Ще преобразим империята по образ Божи — казва Константин. — Един нов свят на мира. Но нищо няма да се промени, ако не убедим хората също да се променят.
Все още замаян, Крисп кимва.
— А щом Църквата не може да постигне съгласие, каква надежда има за всички останали?
Никаква, смятам аз. Мислите ми се връщат в Тесалоника. Гледам как кръвта се разлива по червения мрамор, докато писъците на Константиана разтърсват двореца. Така ли съхраняваш мира? Ще ми се да бяха пощадили момчето.
Константин сяда на крайчеца на леглото. Крисп се разполага до него.
— И така — как да убедим арианите да смекчат своите възгледи?
Крисп поклаща глава.
— Никога няма да убедиш Арий. Ако беше сам — може би, но сега неговите идеи са подкрепени от могъщи покровители — той не може да отстъпи. Така би унизил Евсевий.
— Наистина ли каза, че е имало време, преди Христос да съществува? — Константин изглежда искрено ядосан. Не иска неговите поданици да си представят време преди появата на техния Спасител.
— Преди Христос да бъде роден, не е съществувал — цитира Крисп думите на Арий.
На мен ми звучи като нещо подразбиращо се; обаче за християните това е по-страшно от държавна измяна. Но не бива да се отрича на Константин, че няма търпение да се занимава с това.
— Тези въпроси за Троицата са толкова неясни, толкова несъществени, че изобщо не би трябвало да се задават. А ако бъдат зададени, всички би трябвало да проявят здрав разум и да не им отговарят.
— Не можеш да върнеш зададения въпрос. Затова трябва да осигуриш отговор, с който всеки да е съгласен. — Крисп бръква в диплите на туниката си и изважда малък навит лист хартия.
Константин простенва.
— Още една петиция?
— Александър Киренски — моят някогашен учител, помниш ли го? Той е съчинил символ на вярата.
Символът на вярата е документ, каквито християните обичат: инвентарен списък на атрибутите на техния Бог. Да се намери такъв, под който всички епископи могат да се подпишат, се превърна в главна цел на събора.
Константин го прочита. Дори от безплътността на християнската доктрина той притежава необикновената способност да извлича най-важното.