Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
На пластмасова табела беше начертана карта на крепостта и залепена кратка история.
— Калемегдан означава Крепост на полесражението — прочете Майкъл.
Аби беше идвала тук и преди, при едно от посещенията в града на Международния трибунал.
— Сраженията още не са свършили. В централната кула има музей на сръбската армия, където са изложени останките на американския невидим бомбардировач, който свалиха през 99-а.
— Днес има доста мирен вид. — Майкъл изучаваше картата. — Грубер каза, че ще се срещнем при Паметника на победата.
Те поеха по камениста пътека покрай хребета на хълма, която стигаше до върха на носа, където тухлена тераса се извисяваше навътре над Сава. На нея се издигаше бяла колона, върху която меднозелен бог крачеше във въздуха: шестметров, с неправдоподобно скулптирани мускули и лавров венец на главата. В едната ръка държеше меч, а в другата беше зашепил гълъб и гледаше втренчено към Нови Белград отвъд реката. Стръмни стъпала под терасата се спускаха към водата. Черна табела на сръбски и английски предупреждаваше: Слизането по стълбите опасно за живота.
Грубер още не беше дошъл.
— Аз ще го чакам при паметника — каза Майкъл на Аби. — За всеки случай се скрий, да не би нещата да излязат извън контрол.
Тя се облегна на парапета и се загледа в двете реки. Дори в този град с милион и половина жители можеше да почувства пущинака. Когато погледнеш напред, виждаш бетонните небостъргачи на Нови Белград, международни марки се рекламират от пана на техните покриви и ръждивите кранове по кейовете. Но погледнеш ли в другата посока, нагоре по реката, виждаш съкрушителна гора, която се простира ненакърнена на изток до хоризонта. Така не беше трудно човек да си представи римски центурион, застанал тук, на края на света — реката с цвят на олово, небето с цвят на пушек — да оглежда гората и да се чуди какво ли мърда из нея.
Тя се отърси от илюзията: моментът не беше подходящ за бленуване. Погледна към паметника дискретно. Майкъл още стоеше там, но вече не беше сам: приказваше с млада руса жена с детска количка. Говореха си весело за нещо и се смееха. В далечината главният съдия на състезанието лаеше някакви указания през мегафона.
Тя поклати отново глава и се опита да потисне ревността. Майкъл беше от хората, които привличат другите: в чужда страна, с непознат език, на който едва продумваше, все пак можеше да завърже разговор. Особено ако „другият“ е млада, привлекателна жена.
Майкъл се наведе над детската количка и разчорли косицата на детето. Каза нещо на жената, тя се засмя и отстъпи назад, заканвайки му се престорено с пръст. Без да престава да се смее, му помаха за сбогом и забута количката си по пътеката. Майкъл погледна през терасата към Аби, забеляза, че го гледа, вдигна рамене и се усмихна. Няма за какво да се тревожиш.
Обаче някой се приближаваше иззад стената зад гърба му — висок слаб мъж в дълго черно палто, с мургава кожа и щръкнали черни мустаци. Грубер. В едната ръка носеше чанта, а в другата — чадър. Крачеше сковано, напрегнат; видя Майкъл и тръгна право към него, без да забележи Аби, която се въртеше около парапета.
Тя гледаше случващото се като в ням филм. Широко усмихнат, Майкъл протегна ръка, за да се здрависа с Грубер; ръцете на Грубер останаха в джобовете. Той каза нещо кратко. Майкъл кимна, като все още се усмихваше. Вдигна синия сак, който бяха купили в някакъв спортен магазин, и го потупа, както се потупва кон.
Грубер няма да посмее да брои толкова пари на обществено място, предсказал беше Майкъл. Ще хвърли поглед набързо, ще види, каквото е очаквал — и ще открие, че е с деветдесет хиляди по-малко, когато вече ще бъде много късно.
Грубер дръпна ципа на сака и надникна вътре. Бръчките по лицето му станаха по-дълбоки. В далечния край на терасата продавачът на сладолед бавно буташе количката, търсейки клиенти.
Грубер посочи към парапета. За миг Аби си помисли, че я е видял. Майкъл изглежда възрази, след това вдигна ръце в жест „да бъде твоето“ и тръгна след германеца. Спряха се на няколко метра от нея. Майкъл остави сака на ниската стена.
Откъм Сава духна студен вятър и довя разговора им до Аби.