Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Този израз — „Христос… роден, несътворен“ — на това ли Арий ще възрази?
— Ако Бог е сътворил Христос, тогава Христос ще бъде нещо различно от Бог. Но ако е роден от баща си, тогава са единосъщни, съществуват в една и съща материя, което означава, че Христос трябва да е съществувал толкова дълго, колкото Бог.
— Значи Бащата и Синът са една и съща материя.
Виждам как идеята пуска корен в Константиновото съзнание. Следва малко обсъждане, на което не обръщам внимание. Всичко, което има значение, е изводът.
— Трябва да им покажеш пътя. — Крисп посочва купчината забравени петиции, още пръснати по леглото. — Как смяташ, защо ти ги дават?
— За да ме разстройват?
— Защото имат нужда от съдия.
На следващата утрин Константин свиква заседание на събора в голямата дворцова зала. Епископите се подреждат в техните дълги бели редици и стоят прави, докато Константин се настани на златния си стол. Дузина хартиени свитъци са вдигнати във въздуха, за да бъдат забелязани. Константин ги пренебрегва и посочва стария учител на Крисп.
— Съборът дава думата на Александър Киренски.
Възрастният мъж — як, със строго лице, черната му брада на път да побелее — става и започва да говори. Думите му не значат нищо за мен, но още помня как започна.
— Вярваме в един Бог…
В мига, в който Александър свършва, Евсевий вече е на крака, но Константин не му дава думата. Той оглежда събранието с мек поглед.
— На мен това ми звучи много разумно — отбелязва императорът, малко като на себе си. — Съвпада почти напълно с моите собствени вярвания. Всъщност, ако добавиш нещо, за да бъде ясно, че Синът е от същата същност като Бащата…
— Единосъщен, Хомоусиос — подсказва му преводачът гръцката дума.
— … кой би могъл да го оспорва?
Очите му се плъзгат из залата, докато накрая се спират на Евсевий, който все още стои прав в очакване да бъде призован.
— Епископе?
Евсевий облизва устните си и кашля, за да прочисти гърло. Ръката му подръпва изваден от робата му конец, навива го върху дебелия пръст толкова силно, че върхът му почервенява.
— Аз…
Той, разбира се, е победен. Може да нарече Константин еретик или да приеме компромиса. Самоубийство или отстъпление.
Разперва широко ръце.
— Кой би могъл да оспорва това?
Константин се усмихва възхитен. Останалите епископи — поне повечето от тях — тропат с ръце и ръкопляскат. Усмивката остава на лицето на Евсевий точно докато Константин отмести поглед.
Сега, когато гледам в миналото, съм изненадан, че си спомням всичко толкова ясно. Оттогава не съм мислил често за събора. Онова, което се случи твърде скоро след него, го прогони от мислите ми и промени всичко: това е счупената отломка на история, която никога не се случи. Не пасва.
Можеш да твърдиш, че бащите и синовете имат една и съща същност. Можеш да го напишеш в символ на вярата, подписан от двеста четирийсет и седем изтъкнати християни (Арий и двама фанатици отказаха и заминаха в изгнание). Но това не го превръща в истина.
Бащата създава сина. Обаче не са едно и също.
33.
Белград, Сърбия — днес
Този град Сингидунум — Белград — беше крепост, която гледаше отвисоко варварите от другата страна на Дунава, каза Николич. Крепостта още я имаше — сега се наричаше Калемегдан. В течение на вековете върху римските основи са строили средновековни българи и сърби, османски турци и австро-унгарци: почти две хиляди години фортификация. Копие на червено знаме висеше от един стълб, украсен със златен лъв и думите Leg IIII Flavia Felix — в чест на щастливия Четвърти легион, който е построил укреплението.
Аби си спомни нещо, което доктор Грубер беше казал в Трир, посочвайки римската базилика до кметството. Има определени места, където властта пребивава. Историята ли ги узаконява? Или тези места предизвикват подсъзнателно някаква животинска реакция у нас?
Сега крепостта беше парк, зелен анклав, където пътеки се виеха около старите стени, простиращи се до края на носа, пред който Сава и Дунав се срещат. През лятото той беше любимо място на туристите и местните. В късна есен като тази бе запазен за малцина, които разхождаха домашните си любимци или тичаха по алеите. Обаче днешният ден беше някакво изключение. Метални заграждения очертаваха маршрут по някоя от по-ниско разположените пътеки; атлетични мъже с номера, закачени на фланелките, се въртяха наоколо, чакайки да започне някакво състезание. Малцина издръжливи зрители бяха заели места зад огражденията. Самотен сладоледаджия стоеше до количката си близо до входа на парка и четеше списание.