Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Подранил си, Уол’р — рече капитанът, като го поглеждаше все още със съмнение, докато се изкачиха горе.
— Ами всъщност, капитан Кътъл — заговори Уолтър и седна, — страхувах се да не сте излезли, а искам да се възползувам от приятелския ви съвет.
— Ще го получиш — отсече капитанът. — Какво да ти предложа?
— Вашето мнение, капитан Кътъл — с усмивка отвърна Уолтър. — Това е единственото, което желая.
— Говори тогава — подкани го капитанът. — На твое разположение съм, момчето ми.
Уолтър му разправи какво се бе случило, каза му за затруднението, което изпитвал по отношение на чичо си, и за това какво облекчение би било за него, ако със своята доброта капитан Кътъл му помогнел да се изгладят нещата. Безкрайното слисване на капитан Кътъл и ужасът му пред перспективата, разкрила се пред него, постепенно до такава степен го обсебиха, че лицето му напълно загуби всякакво изражение, а синият му костюм, твърдо колосаната шапка и куката несъмнено загубиха своя собственик.
— Разбирате ли, капитан Кътъл — продължи Уолтър, — що се отнася до мен, аз съм млад, както казва мистър Домби, и няма какво да ме мислят. Знам, че трябва да си пробивам път в живота. Но докато идвах насам, размишлявах върху две неща относно чичо ми, на които трябва да обърна особено внимание. Не искам да кажа, че заслужавам да бъда неговата гордост и радост в живота… смятам, че вярвате на искреността ми… но аз наистина представлявам това за него. Не мислите ли, че е така?
Капитанът сякаш направи усилие да изплува от дълбините на своето слисване и да възвърне изражението си, но тъй като опитът бе неуспешен, твърдо колосаната шапка само кимна, като безмълвно изрази непроизносимото мнение.
— Дори да съм жив и здрав — каза Уолтър, — а аз не се съмнявам в това, когато напусна Англия, едва ли мога да се надявам, че отново ще видя чичо си. Той е стар, капитан Кътъл, и освен това животът му е изпълнен с привички.
— Чакай, Уол’р! С привична липса на клиенти! — обади се Кътъл, като внезапно дойде на себе си.
— Съвсем вярно — съгласи се Уолтър и поклати глава, — но въпреки това, капитан Кътъл, той е човек на навиците. И ако той би по-скоро умрял, вместо да загуби стоката си и всички тези вещи, с които от години наред е свикнал, не мислиш ли, че още по-бързо би умрял, ако загуби…
— Своя племенник — добави капитанът. — Правилно!
— В такъв случай — продължи Уолтър, като се опитваше да говори бодро — трябва да направим всичко възможно, за да му внушим, че в края на краищата раздялата е само временна. Но тъй като аз добре знам как стоят нещата или поне се опасявам, че знам, капитан Кътъл, а освен това имам големи основания да изпитвам към него обич, морални задължения и почит, опасявам се, че ако опитам да го увещавам, съвсем ще се проваля. Поради тази основна причина искам вие да му съобщите новината. Това е първото нещо.
— Обърни на един румб — замислено отбеляза капитанът.
— Какво казахте, капитан Кътъл? — попита Уолтър.
— Дръж се здраво! — отвърна капитанът, потънал в размишления.
Уолтър изчака да разбере дали капитанът има какво друго конкретно да добави към това, но тъй като той мълчеше, продължи:
— Сега второто нещо, капитан Кътъл. Съжалявам, но трябва да призная, че не се ползувам с благоразположението на мистър Домби. Винаги съм се старал да изпълнявам всичко колкото може по-добре и съм го правел, но той не ме обича. Навярно не е отговорен за своите симпатии и антипатии. Нищо не мога да кажа по този въпрос. Само казвам, че несъмнено не ме обича. Той не ме назначава на този пост, защото е изгоден. Счита, че е под достойнството му да го представя за по-изгоден, отколкото е всъщност. Много се съмнявам дали този пост би могъл да ми помогне да се издигна в службата, или е само средство да се избавят от мен и да ме отстранят от пътя. Не трябва да казваме и дума за това на чичо ми, капитан Кътъл, а да представим нещата колкото може по-благоприятни и многообещаващи. А като ви обяснявам как всъщност стоят нещата, правя го, за да имам приятел в родината, запознат с истинското ми положение, и да може, в случай че се наложи, да ми окаже помощ, когато аз се намирам толкова далеч оттук.
— Уол’р, момчето ми — отвърна капитанът, — в Соломоновите притчи ще срещнеш следните думи: „Нека никога да не ни липсва приятел в нужда, нито пък бутилка, която да му дадем!“ Когато срещнеш това, отбележи го.
Тук капитанът протегна ръка към Уолтър и в жеста му, извънредно красноречив, имаше безпределна преданост. В същото време (тъй като се гордееше с точността и уместността на изречения от него цитат) повтори: „Когато срещнеш това, отбележи го.“