Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
И всички тези вампири щяха да умрат.
Двама от тях скочиха към него в перфектен синхрон, и Джъстис заобиколи първия, забивайки меча във врата му, след това го извади и зае бойна позиция, готов да сложи край на съществуването и на втория. Докато вампирът крещеше и умираше, невъобразимо мощна сила мина през острието и се вля в него. Толкова интензивна, че Джъстис едва не изпусна меча от ръката си. Но вместо това той го вдигна във въздуха и извика победоносно, докато оръжието не заблестя с вътрешната си светлина. Първо символите на острието, също както в Пустошта, а след това цялото оръжие се трансформира от скучноватото черно към синьозелен огън.
- В името на Атлантида - извика и призова водата, която чакаше сигнала му Замахна с лявата си ръка и я насочи към останалата част от вампирите. Водата се подчини на командата му и прие формата на смъртоносни стрели, които се изсипаха над тях като островръха градушка на смъртта.
Докато те падаха, Джъстис чу звука от две различни пушки. Алехандро уцели кръвопиеца, точно в главата, а един от останалите селяни отвори дупка в гърдите на друг вампир. За нещастие, пропусна сърцето му, затова раната се затвори пред очите им.
Прозвуча трети звук, обаче този път зад него. Джъстис се обърна и видя Кийли, която стоеше пред вратите на скривалището с пушка в ръка. На не повече от метър и половина от нея друг вампир се разложи в зелена слуз.
Кийли стоеше там, треперейки, но здраво държеше пушката, а очите й, така огромни и красиви, срещнаха тези на Джъстис.
- Аз... аз го уцелих - каза с треперещ глас тя, който отприщи яростта на Джъстис. Ярост равняващата се на хиляди чудовища.
Омраза по-голяма от самия свят се зароди в Джъстис при мисълта, че вампирите са били толкова близо до Кийли. Ярост, по-дълбока от океана, пулсираше в нереида, приела формата на ледени и огнени вълни.
- Приключихме с игричките - каза той и пусна меча си, вдигна ръце във въздуха и извика нещо, което разклати дори и дърветата. Разрязваше въздуха с движенията на ръцете си и насочи шокова вълна, толкова силна, че по пътя си към вампирите повали селяните на земята.
Като водата, която се удря в скалите, яростната му вълна връхлетя вампирите и те експлодираха в кървав киселинен дъжд и плът. Джъстис чу писъци, но не знаеше дали те идват от някой зад него или от собственото му гърло, докато силата, която току-що бе използвал, се опита да освободи съзнанието му от всички ограничения.
Лудостта се присмиваше на разума и мощта, която, в името на всички богове, го привличаше и съблазняваше. Джъстис започна да обикаля в кръг, докато се къпеше в останките на мъртвите вампири, смеейки се като умопомрачен. Космическият поток на вселената течеше по вените му, около него, канеше го да потанцуват заедно валса на вековете.
Защо не ми каза? Защо не ми казва колко сме силни? Ще избием всичките и ще вземем всичко, за което някога сме мечтали, извика Джъстис на нереида.
Странно, но в продължение на няколко дълги мига той остана смълчан и не отговори на въпросите му. Най-накрая обаче реши да отвърне: Ами ако всичко, което някога сме искали трябва да ни бъде дадено, а не взето насила?
Джъстис спря да се върти, вцепенен от думите му. И тогава тих глас разцепи лудостта, в която бе попаднал.
- Джъстис, върни се при мен! Нуждаем се от теб! Аз се нуждая от теб! Моля те, върни се при мен!
Насили очите си да се съсредоточат върху това, което бе точно пред него, а не да се реят в потока на вселената. Освободи цветовете достатъчно, за да осъзнае защо този глас му въздействаше така силно.
Беше тя. Бе Кийли и плачеше.
- Моля те! Моля те, върни се при мен. Изплаши ги, изплаши и мен.
Гледката на кристалните й сълзи, които падаха по красивите й бузи сразиха сърцето му. Внезапно, освободи силата и си проправи път през мрака.
Нереидът в него изпита силна радост и желание. Тя ни принадлежи и ни даде любовта си. Какво друго има значение?
Джъстис протегна ръце и Кийли тръгна към него, без да й пука за мръсотията по тях.
- Истина ли е? - попита я, независимо че няколко селяни се намираха около тях с наполовина вдигнати пушки. - Обичаш ли ме?
За момент го хвана здраво за блузата, но после се дръпна назад и го погледна невярващо.
- Дали те обичам? Дали те обичам? Шегуваш ли се с мен? Да не мислиш, че бих преминала през ада, който преживях през последните дни заради някой друг?