Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:

Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 189
Перейти на страницу:

— Той скоро ще бъде тук — прошепнах аз и зачаках, без да промълвя нито дума. През това време, вдигайки очи, видях небето да блести високо над мачтите на „Диана“. Множеството звезди, събрани на гроздове, в редици, накуп, на групи, светеха всички заедно, единодушно — а малкото отделни звезди, които светеха сами сред тъмните петна на небосвода, сякаш бяха от по-висш род и неугасими. Отекнаха бързи, широки крачки по палубата; високата надстройка на „Диана“ правеше тъмнината още по-дълбока. Станахме бързо от столовете и Фалк, целият в бяло, се появи и спря пред нас.

Отначало никой не проговори, сякаш бяхме обзети от смущение. Пристигането му бе буйно, но бялото му туловище с неопределена форма и без отличителни черти го правеше да блести като снежен човек.

— Капитанът тук ми разправяше… — започна Херман с непринуден и дружелюбен глас, а Фалк се засмя тихо и нервно. Хладният му, нехаен, сподавен глас беше равен, но силната възбуда го караше да говори несвързано. Бил винаги мечтал да си има дом. Трудно било да живееш самотен, макар той да не бил виновен. Обичал да си има дом, бил се сблъсквал и с други трудности, но откакто видял Хермановата племенница, установил, че вече му станало невъзможно да живее сам. „Казвам невъзможно“ — повтори той, без някак да подчертава това, с малки паузи само, но тази дума се наби в мисълта ми със силата на някаква нова идея.

— Не съм й съобщавал още нищо — отбеляза Херман тихо. А Фалк отклони това: „Няма значение. Естествено. Съвсем правилно.“ Нужна била пълна откровеност — особено когато ставало въпрос за женитба. Херман, изглежда, го слушаше с внимание, но използва първата възможност да ни покани в рубката.

— Впрочем, Фалк — рече той невинно, докато влизахме вътре, — дървеният материал ще струва не по-малко от четиридесет и седем долара и петдесет цента.

Сваляйки шапка, Фалк се спря за момент в коридора.

— Друг път — каза той, а Херман ме побутна с лакът ядосано (не зная защо). Самичка в рубката, девойката шиеше, седнала на известно разстояние от масата. Фалк се спря рязко на вратата. Без да каже дума, без никакъв знак, без и най-лекото навеждане на костеливата си глава, само с мълчаливата сила на своя поглед той като че положи херкулесовото си тяло в краката й. Тя отпусна бавно ръце и вдигнала ясните си очи, го обгърна с благия си, сияещ поглед от глава до пети в бавна и нежна прегръдка. Той беше много възбуден, когато седна; тя, с наведена глава, продължи да шие; на светлината на лампата шията й беше съвсем бяла; но Фалк, закривайки лице с дланите си, изведнъж потрепери. После смъкна ръце чак до брадата и откритите му очи ме изненадаха с напрегнатото си и безразсъдно изражение — като да беше току-що поел огромна глътка алкохол. Това изражение изчезна, когато той ни замоли да запазим всичко в тайна. Не че имало някакво значение, но не обичал да говорят за него; а аз наблюдавах чудесните, прекрасни, царствени коси на девойката, сплетени стегнато в онази единствена, удивителна моминска плитка. Всеки път, когато тя обръщаше хубавата си глава, плитката се поклащаше тежко на гърба й. Тънкият памучен ръкав прилепваше като кожа към безукорно закръглената й ръка, а самата й рокля, опъната на гърдите, като че ли трептеше като жива тъкан. Колко хубави бяха фигурата, закръглените меки бузи и нежната, извита раковина на розовото й ухо! За да издърпа иглата, тя държеше малкия си пръст встрани от останалите; струваше ти се, че прахосва силите си, когато я гледаш да шие, вечно да шие, с онова прилежно и точно движение на ръката, вечно, по всички океани, под всички небеса, в безброй пристанища. Изведнъж чух гласа на Фалк да заявява, че не можел да се ожени за жена, ако тя не знаела нещо от неговия живот, което се било случило преди десет години. Било някакво премеждие. Нещастен случай. Щяло да засегне домашния ред в техния дом, но веднъж казано, нямало нужда да се намеква за него през целия им останал живот.

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 189
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)