Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

На следната сутрин обаче той беше жив и подвижен като човек-лодка, съчетание от плясък и викове, от силното възбуждение долу и спокойния, властен блясък на моряшкия му шлем горе. Той ни изтегли съвсем по никое време, но беше едва към единадесет часа сутринта, когато ме докара на един кабелт от Хермановия кораб. Пък и така лошо го направи, бързо-бързо, и едва не пропусна съвсем ивицата от здраво дъно, понеже, няма как, бе зърнал племенницата на Херман на задната палуба. Съзрях я и аз, може би веднага след като той я бе забелязал. Видях скромното, сияйно великолепие на мургавата глава и плътното, сиво очертание на моминската щампована рокля, която тя изпълваше така съвършено, така убедително, със съблазънта на безукорните си форми — същинска нимфа на Диана, богинята на лова. А „Диана“, корабът, лежеше солидно с високите си стени като сграда върху гладката водна повърхност, най-строгият и благоприличен плавателен съд по всички морета, полезен и грозен, отдаден всецяло на това да поддържа семейните добродетели подобно на коя да е бакалница на сушата. Ненадейно Фалк замина под пълна пара, защото имал да върши някаква работа. Щял да се върне вечерта.

Той изтегли влекача си близо покрай нас, преминавайки бавно, без дори да се провикне за поздрав. Ударите на гребните колела, отекващи сред скалистите островчета като от разрушените стени на огромна арена, изпълваха мястото, където бяхме хвърлили котва, с безразборни, пляскащи звуци сякаш от мощни, спокойни аплодисменти. Изравнил се с кораба на Херман, Фалк спря машините; и дълбока тишина се спусна над скалите, брега и морето през времето, което му беше необходимо да вдигне високо шапката си пред нимфата в сивата щампована рокля. Бях сграбчил моя бинокъл и мога да гарантирам, че тя не се и помръдна, застанала до парапета, грациозна и изправена, с едната си ръка хванала едно въже на височината на главата й, докато движещият се по инерция влекач носеше бавно покрай нея продължителната и дълбока почит на мъжа. За мен тази картина имаше огромно значение, имах чувството, че съм свидетел на тържествено предложение. Жребият беше хвърлен. След такава открита проява той вече не можеше да се отметне. И като размислих, разбрах, че това вече не ме интересува. Със силна струя черен дим, избълвана внезапно от комина, и с бясно завъртване на гребните колела, предизвиквайки ненадейното избухване на странен и прибързан плясък, влекачът изхвръкна от безлюдната арена. Скалистите островчета лежаха върху водата като купчини гигантски развалини сред равнина; стоножките и скорпионите се спотайваха под камънаците; никъде не се виждаше нито едно стръкче трева, нито един гущер да се припича на слънце върху някой голям камък на брега. Когато погледнах отново към кораба на Херман, девойката беше изчезнала. Не можех да открия и най-дребната точица от птичка в безкрайния небосвод, а плоската повърхност на морето се сливаше с плоската равнина на сушата чак до голата линия на хоризонта.