Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Димът от влекача на Фалк се появи някъде далеч при устието на реката. Време беше да влизам в ролята си на посланик и преговорите нямаше да бъдат трудни, само трябваше да се удържа да не се засмея. Всичко беше така необичайно глупаво и аз предположих, че ще бъде най-добре да възприема сериозно поведение. Упражнявах се в това, докато отивах с лодката си, но срамежливостта, която неусетно ме обзе в момента, в който стъпих на палубата на „Диана“, бе необяснима. Веднага щом разменихме поздрави, Херман нетърпеливо ме попита зная ли дали Фалк е намерил белия му чадър за слънце.

— Той сигурно ще ви го донесе лично — казах аз с голяма тържественост. — Междувременно натоварен съм да ви предам едно важно известие, към което той ви моли да се отнесете с благосклонно внимание. Влюбен е във вашата племенница…

— Ach so!16 — изсъска Херман с такава неприязън, че възприетото от мен сериозно държане се превърна в истинска тревога. Какво означаваше този тон? Побързах да продължа:

— Той желае, с ваше съгласие, разбира се, да й предложи да се омъжи за него веднага… преди да отплавате оттук. Щял да говори със своя консул.

Херман седна и запуши настървено. Пет минути минаха в това бясно размишление и след това, като извади дългата лула от устата си, той избухна в разпалени упреци срещу Фалк — срещу алчността, тъпотата (един човек, от когото едва можеш измъкна едно „да“ или „не“ по най-обикновения въпрос), жестокото отношение към корабите в пристанището (защото виждал, че били във властта му) и маниера му на движение, който според неговото (на Херман) мнение показвал едно просто нетърпимо високомерие. Нанесените на „Диана“ щети не бяха забравени, разбира се, и нямаше нищо от какъвто и да е характер, казано или извършено от Фалк (дори последното му предложение да пийнат нещо в хотела), което да не изглеждаше на Херман причина за обида. „Имал дързостта“ да го завлече в онази столова, сякаш едно почерпване от него би могло да компенсира четиридесет и седемте долара и петдесет цента (такава била стойността на дървения материал) само за поправяне на повредите, без да се брояли двата дни работа на дърводелеца. Разбира се, нямало да пречи на момичето. Отивал си у дома в Германия. Имало колкото щеш бедни момичета, които търсели работа в Германия.

— Той е много влюбен — това беше всичко, което можах да кажа.

— Да! — извика той. — И крайно време е, след като стана причина да приказват на сушата за него и за мен миналия път, когато бях тук, че и сега пак; да идва на кораба всяка вечер, да забърква ума на момичето и нищо да не казва. Що за поведение е това?

Седемте хиляди долара, за които онзи приятел винаги споменавал, не оправдавали по негово мнение такова поведение. Още повече, че никой не ги бил видял. Той (Херман) сериозно се съмнявал, че Фалк притежава седем хиляди цента дори, а влекачът несъмнено бил ипотекиран до върха на комина при фирмата на Зигерс. Но да не сме говорели за това. Той нямало да пречи на момичето. Главата й така се била завъртяла, че напоследък вече престанала да им бъде от полза. Неспособна била дори да сложи децата да спят без помощта на леля си. За децата това било лошо — станали непослушни, а вчера той дори се видял принуден да напердаши Густав.