Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
И отговорността за това очевидно падала върху Фалк. Като гледах голямото, подпухнало и добродушно лице на моя Херман, знаех, че той не би си дал труда да пердаши, освен ако не е много разгневен (тогава би пердашил здравата, а после, какъвто си е тлъстичък, би се възмутил от необходимостта да го прави). По-трудно беше да се разбере как Фалк е успял да завърти ума на девойката. Предполагах, че Херман може би знае. Пък и нали преди това имаше онзи случай с госпожица Ванло! Не би могло да бъде нито сладкодумието му, нито изтънчената съблазнителност на маниерите му; от онова, което наричат „маниери“, той имаше толкова, колкото и едно животно, но, от друга страна, държането му не беше и не би могло никога да се нарече вулгарно. Следователно причината ще трябва да е била физическата му външност, която като брадата му създаваше преувеличена представа за мъжественост и напомняше за някаква постоянна жестокост. То си личеше от самия начин, по който се люлееше на стола си. Той нямаше намерение да обижда, но общуването му се характеризираше с онзи вид пренебрежение към чувствителността на другите, каквото един висок човек, който живее сред джуджета, би възприел естествено без ни най-малко да иска да бъде нелюбезен. Но сред хора с неговия или близък до неговия ръст това открито използване на тези предимства, при такива въпроси като безмилостните му сметки за изтегляне кораба на буксир например, предизвикваше безпомощно скърцане със зъби. Разгледано внимателно, това негово поведение ти се струваше понякога ужасно. Той беше странно животно. Но може би жените тъкмо това харесваха. Гледан в такава светлина, той беше достоен за укротяване, а предполагам, че в дъното на душата си всяка жена вижда себе си като укротителка на странни зверове. Но ето че Херман бързо стана да съобщи новината на жена си. Едва имах време, както се бе запътил към вратата на рубката, да го хвана за дъното на панталоните. Помолих го да почака, докато Фалк лично говори с него. Доколкото знаех, имало още някои дребни неща за уреждане.
Изведнъж той седна пак, изпълнен с подозрение.
— Какви неща? — рече Херман навъсен. — Дотегнаха ми вече неговите глупости. Никакви неща няма и Фалк го знае много добре; момичето си няма нищо на света. Тя дойде при нас с една тъничка рокля, когато брат ми почина, а аз си имам моето подрастващо семейство, за което трябва да се грижа.
— Не би могло да бъде нещо от този род — казах мнението си аз. — Той е отчаяно влюбен във вашата племенница. Не зная защо не го е казал досега. Честна дума, мисля, че не го е сторил, защото се е страхувал може би, че ще бъде лишен от блаженството да седи близо до нея на вашата палуба.
Споделих убеждението си, че любовта на Фалк е толкова силна, щото е станала някак боязлива. Последствията от една голяма страст са необясними. Знае се, че тя кара мъжа да бъде плах. Но Херман ме гледаше така, сякаш говорех насън. А здрачът бързо се топеше в тъмнина.
— Вие не вярвате в силата на страстта, нали, Херман? — продължих весело. — Големият страх може да направи смел притиснатия до стената плъх. А Фалк е притиснат до стената. Той ще отнесе племенницата от вашите ръце с единствената й тънка рокличка, с която е дошла при вас. А след десетгодишната й служба това не е неизгодна сделка — добавих аз.
Далеч от мисълта да се почувствува обиден, той отново възприе израза на добродетелен човек. Изведнъж тъмнината се спусна върху него, докато се взираше кротко по палубата, вкарваше между дебелите си устни извития мундщук на лулата и после, след изхвърлената струя дим, го изваждаше. Нощта се спусна върху него и бързо скри бакенбардите, изпъкналите очи, подпухналото му бледо лице, тлъстите колена и огромните плоски чехли на краката му. Останаха да се виждат единствено късите му ръце в приличните бели ръкави на ризата, подпрени като перките на излегнал се на брега тюлен.
— Фалк не пожела да уреди нищо във връзка с поправките. Каза най-напред да установя колко дървен материал ще ми е нужен и после щял да види — забеляза той; и докато продължаваше да бъбри спокойно в мрачината, чухме върху водата ударите от лопатките на влекача. В тиха нощ нищо не дава по-добра представа за бясно и неудържимо бързане от честите удари на гребните колела на кораб, който пори спокойните води на морето, а Фалк се приближаваше към съдбата си, сякаш подтикван от нетърпеливо и бурно желание. Машините трябва да бяха насилени до пределната възможност на оборотите. Чухме ги да забавят хода си най-после и смътно различим, белият корпус на влекача се появи, плъзгащ се на фона на черните островчета, а през това време едно бавно и ритмично пляскане, сякаш от хиляди ръце, се понесе по всички страни. То спря изведнъж малко преди Фалк да пусне котва. Единственият рязък плясък бе последван от продължително дрънчене на желязна верига през страничния клюз. После над морето настъпи тържествена тишина.