Дни на кръв и звездна светлина

– Престани да ѝ зяпаш циците!

– Моля? – Мик се обърна към Зузана, по светлите му бузи бяха избили яркорозови петна. – Не ги зяпам!

– Е, обаче аз ги гледам – заяви Зузана, без да откъсва поглед от Исса. – Просто не мога да се удържа. Съвършени са. Чудесна работа, Кару, ама не може ли да облече поне една тениска?

– Ти сериозно ли? – зяпна Кару. – Колко голи модели си рисувала досега?!

– Нито един – отвърна Мик.

– Добре де, може ти да не си рисувал, но се обзалагам, че поне си се нагледал достатъчно.

– Едва ли. – Погледът му отново се зарея към Исса. – Освен това никога не съм виждал богинята на змиите.

– Тя не е богиня – гордо обяви Кару, макар че се постара Исса да изглежда точно така. Все още не можеше да свикне с това чудо: "Исса е жива. Исса е тук". – Тя е ная, а те не носят дрехи.

– Ясно – намеси се Зузана. – Те носят само змии.

– Аха.

Първото нещо, което Исса свърши, след като поздрави останалите химери, а това отне почти целия предиобед, бе да обиколи казбата и да призове всички змии при себе си. Кару ходеше притеснена след нея, давайки си сметка, че те през цялото време са били тук, включително смъртоносната египетска кобра. Сега, когато се върнаха обратно в стаята, змиите се виеха около кръста и шията ѝ, а една украсяваше косата ѝ. Докато Кару я наблюдаваше, един от пръстените ѝ се плъзна надолу по челото и се озова в основата на носа на Исса. Тя през смях нежно я вдигна обратно.

– Успя ли да научиш нещо интересно? – попита Кару, преминавайки от чешки на химерски. Тя си спомни Авигет и как кораловата змия беше казала на Исса, че ловецът Бейн крие спечелените от него желания в брадата си. Ако не знаеше това, Кару сигурно никога не би стигнала Ерец.

Смехът на Исса утихна. Лицето ѝ стана сериозно.

– да – отвърна тя. – Те казват, че тук вони на смърт, откакто си дошла.

Кару се почувства засегната, сякаш змиите са клюкарствали по неин адрес.

– Да, така е – каза тя. – Направихме онова, което трябваше да направим. – Точно сега това "ние" звучеше като мръсна дума и тя се замисли над думите на Тиаго: "Ние сме заедно в това начинание".

Само дето не се оказа точно така. Сега стана ясно, че в това начинание двамата са много, много далече един от друг.

Явно отговорът ѝ беше прозвучал отбранително. Исса я погледна заинтригувана.

– Сладко момиче, изобщо не се съмнявам в това. – Тя помълча. Даже змиите утихнаха и спряха да се вият. Кару знаеше, че те са свързани със съзнанието и емоциите на Исса, че тяхното притихване е последица от нейното мълчание и че е дошло време да поговорят. Досега все бяха заети с нещо друго, пък и около тях постоянно имаше други химери. Нещо в мистериозната поява на Исса – засега тя бе единственият оцелял от Лораменди – повдигна духа им.