Величие и падение на куртизанките

— Ще видите — каза Блонде на дю Тийе, — че и минутка няма да мине и ще намеси парламента и английското правителство.

— Това бъде в Китай… за опиум…

— Та, снам — каза веднага Нюсенжан, като човек, познаващ своите търговски сфери, — но английско брафителстфо имало начин на тейстфи зпрямо опиума, са та збечели Китай и не ни посфолило…

— Нюсенжан му отне думата по въпроса за правителството — каза дю Тийе на Блонде.

— А, вие сте търгували с опиум — провикна се госпожа дю Вал-Нобл, — сега разбирам защо сте толкова вдървен, останало ви е от него в сърцето…

— Фиштате ли — възкликна баронът към така наречения търговец на опиум, сочейки му госпожа дю Вал-Нобл, — и фие сте като мен: милионерите не мокат никока та накарат шените та ки любят.

— Аз люби много и често миледи — отвърна Пейрад.

— Все по причина на въздържанието — добави Биксиу, който току-що бе налял в Пейрад третата бутилка бордо и го караше да започне една бутилка порто.

— О — възкликна Пейрад, — това истинско португалско вино от Англия.

Блонде, дю Тийе и Биксиу се спогледаха усмихнати. Пейрад бе способен да се преобрази напълно, дори и по манталитет. Малко са англичаните, които не твърдят, че златото и среброто са по-добри в Англия, отколкото където и да било другаде. Пилетата и яйцата, внасяни от Нормандия на лондонския пазар, карат англичаните да уверяват, че лондонските пилета и яйца са по-добри от парижките, които идват от същото място. Естер и Люсиен останаха поразени от това съвършенство в облеклото, езика и смелостта. Толкова много пиха и ядоха сред разговори и смехове, че стана четири часът сутринта. Биксиу сметна, че е нанесъл една от тъй забавно разказваните от Брийа-Саварен победи. Но в момента, когато, наливайки чашата на „вуйчо си“, каза: „Победих Англия!“… Пейрад отвърна на този жесток подигравчия с едно: „Така трябва, момчето ми!“, чуто само от него.

— Ей, слушайте, той е толкова англичанин, колкото съм и аз!… Моят вуйчо излезе гасконец! Не можеше и да бъде иначе!

Биксиу бе останал сам с Пейрад, така че никой не чу това разкритие. Пейрад се изтърси от стола на земята. Веднага Пакар го взе и го качи в една от таванските стаички, където той заспа дълбок сън. В шест часа вечерта богатият чужденец се събуди от една мокра кърпа, с която изтриваха лицето му, и видя, че се намира на едно старо походно легло, а пред него е Азѝ, маскирана и с черно домино.

— Е, дядо Пейрад, можем ли да броим до две? — запита тя.

— Къде съм?… — запита той, оглеждайки се наоколо.

— Слушайте какво ще ви кажа, то ще ви отрезви — отвърна Азѝ. — Може да не обичате госпожа дю Вал-Нобл, но обичате дъщеря си, нали?