Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— А ако се разгневиш?
— Същото нещо! Изглежда, че това за него е представление. Ако го оперират от лявата страна, под гърдите, няма ни най-малко да го заболи; вътрешностите му трябва да са от ламарина. Казах му го. А той ми отговори: „Аз много доволен, че мое телосложение такова…“ И все е учтив. Миличка, душата му е облечена в ръкавици… Ще продължа още няколко дни да търпя това изтезание, за да задоволя любопитството си. Ако не беше то, отдавна да съм накарала Филип, който няма равен на себе си в дуелите, да удари някоя плесница на милорда, само това ми остава…
— И аз щях да ти кажа същото — извика Естер, — но преди това би трябвало да узнаеш дали не умее да се боксира, защото тия стари англичани, миличка, по начало са хитри хора…
— Този няма равен на себе си!… Ах, само да го видиш, като ме пита какво ще заповядам, в колко часа може да се яви при мене, за да ме изненадал (разбира се), как реди учтивите си приказки, иначе казано по джентълменски, ще си помислиш: „Ето една обожавана жена“ и няма жена, която да не каже същото…
— Че ни и завиждат отгоре на това — забеляза Естер.
— Да, много!… — извика госпожа дю Вал-Нобл. — Слушай, в нашия живот ние всички сме узнали горе-долу колко малко ни уважават; аз обаче никога не съм се чувствувала така жестоко, така дълбоко и тъй напълно презирана от грубостите, както се чувствувам чрез уважението на този огромен мях с порто. Като пийне, отива си, за да не ми бъдел неприятна, казва той на Адел, и за да принадлежал едновременно на две сили: жената и виното. Злоупотребява с колата ми, служи си с нея повече от мене… Ах, да можехме тази нощ да го изтърколим под масата… Но той изпива десет бутилки и все си остава само пийнал; очите му са мътни, но вижда ясно…
— Като хората, чиито прозорци са мръсни — каза Естер, — но отвътре виждат какво става навън… Познавам тази способност у човека: дю Тийе я притежава, и то до съвършенство.
— Гледай да привлечеш дю Тийе и ако могат двамата с Нюсенжан да го вмъкнат в някои техни комбинации, поне ще бъда отмъстена!… Те могат да го докарат до просия! Ах, миличка! Да попаднеш на един лицемерен протестант след оня нещастен Фалекс, който беше толкова смешен, такъв добряк и такъв подигравчия!… Колко много сме се смели!… Казват, че всички борсови агенти били глупаци… На него само веднъж не му достигна ум…
— Остави те без грош и това стана причина да познаеш неприятните страни на любовните удоволствия.
Доведената от господин дьо Нюсенжан Йороп подаде змийската си глава през вратата; тя изслуша няколко думи, прошепнати от господарката на ухото й, и изчезна.
Змиите се вплитат една в друга
В единадесет и половина часа вечерта пет екипажа бяха спрели на улица Сен-Жорж пред вратата на прочутата куртизанка: екипажът на Люсиен, който дойде заедно с Растиняк, Блонде и Биксиу, на дю Тийе, на барон дьо Нюсенжан, на богатия чужденец и на Флорин, поканена от дю Тийе. Тройно затворените прозорци бяха прикрити от диплите на великолепните китайски пердета. Вечерята щеше да бъде поднесена в един часа, свещите бяха запалени, салончето и трапезарията разкриваха цялата си пищност. Очакваха да прекарат една от онези разгулни нощи, които само тези три жени и трима мъже можеха да издържат. Отначало седнаха да играят на карти, тъй като трябваше да почакат около два часа.
— Играете ли, милорде?… — обърна се дю Тийе към Пейрад.
— Аз играл сас О’Конел, Пит, Фокс, Кянинг, лорт Брогъм, лорт…
— Кажете направо: с безброй много лордове — прекъсна го Биксиу.
— Лорт Фиц-Уилям, лорт Еленборо, лорт Херфорт, лорт…
Биксиу погледна обувките на Пейрад и се наведе.
— Какво търсиш? — запита го Блонде.
— Търси пружината, която трябва да натисне, за да спре машинката — каза Флорин.
— Ще играете ли с миза от двадесет франка? — запита Люсиен.
— Ас играе всичко, каквото искате да губите…
— Ама го бива! — каза Естер на Люсиен. — Всички го мислят за англичанин.
Дю Тийе, Нюсенжан, Пейрад и Растиняк седнаха на една маса за вист, Флорин, госпожа дю Вал-Нобл, Естер, Блонде и Биксиу останаха да разговарят край камината. Люсиен прекара времето в прелистване на един великолепен албум с гравюри.
— Вечерята е сложена — съобщи Пакар, облечен в чудесна ливрея.
Пейрад седна отляво на Флорин, до Биксиу, комуто Естер бе наредила да напие чужденеца. Сам Биксиу притежаваше свойството да пие безкрайно много. Никога през целия си живот Пейрад не бе видял такова великолепие, не бе вкусвал такива ястия, нито пък бе виждал толкова красиви жени.