Величие и падение на куртизанките

— Те ще го разорят — каза госпожа дьо Серизи, — защото, както ми казаха, излизат еднакво скъпи и когато ги издържат, и когато не ги издържат.

— Не и за него!… — отвърна младият херцог, преструвайки се на учуден. — Те не само не му струват нищо, но ако стане нужда, са готови и да му дават пари, всичките тичат подире му.

Устните на графинята трепнаха нервно — движение, което не можеше да бъде включено в категорията на усмивките.

— Добре — каза Естер, — ела в полунощ, ще вечеряме. Доведи Блонде и Растиняк. Нека да има поне двама души забавни, но да не станем повече от девет.

— Трябва да намерим някакъв начин баронът да извика Йороп, уж за да предупреди Азѝ, а ти ще и кажеш какво ми се е случило. Карлос трябва да бъде уведомен, преди мнимият англичанин да попадне в ръцете му.

— Всичко ще бъде изпълнено — каза Естер.

Така, без да знае, Пейрад щеше да се намери под един и същи покрив с противника си. Тигърът влизаше в бърлогата на лъва, и то на лъв, заобиколен от телохранители.

Когато Люсиен се върна в ложата на госпожа дьо Серизи, тя, вместо да обърне глава към него, да му се усмихне и да дръпне роклята си, за да му направи място до себе си, се престори, че не обръща никакво внимание кой влиза и продължи да разглежда публиката; Люсиен обаче разбра по потрепването на бинокъла, че графинята е обладана от онова страшно вълнение, с което се заплаща за незаконно получените блаженства. Въпреки това той се приближи до нея и се настани в противоположния ъгъл, оставяйки между графинята и себе си малко празно пространство, облакъти се на парапета на ложата, подпря брадата си на ръката си в ръкавица, полуизвърна се към нея и зачака тя да му заговори. Но до средата на действието графинята не го заговори, нито го погледна.

— Не зная защо сте тук — каза най-сетне тя, — мястото ви е в ложата на госпожица Естер.

— Отивам тогава — отвърна той и излезе, без да я погледне.

— Ах, мила моя — каза госпожа дю Вал-Нобл, влизайки в ложата на Естер с Пейрад, когото барон дьо Нюсенжан не бе познал, — очарована съм, че мога да ти представя господин Самюел Джонсън; той се възхищава от способностите на господин дьо Нюсенжан.

— Наистина ли, господине? — запита Естер усмихнато.

— O, yes, млого — отвърна Пейрад.

— Бароне, ето ви един френски, който прилича на вашия горе-долу колкото долнобретонският диалект прилича на бургундския. Много ще ми е забавно да ви слушам как говорите по финансови въпроси… Знаете ли какво искам от вас, господин богаташо, за да ви запозная с моя барон? — запита тя с усмивка.

— О… ас на вас благодарен, вие представите мен на сър баронет.

— Разбира се — отвърна тя. — Трябва да ми направите удоволствието да дойдете на вечеря у дома… Няма по-силно средство от шампанското, за да се свържат двама мъже, то помага при всички сделки, особено там, където се затъва. Елате тази вечер, ще видите приятни младежи! А пък ти, миличък Фредерик — пошушна тя на ухото на барона, — колата е тук, вървете бързо на улица Сен-Жорж и ми доведете Йороп, трябва да й кажа нещо за вечерята… Задържах Люсиен, той ще доведе две остроумни момчета… Ще накараме англичанина да се поперчи — каза тя тихо на госпожа дю Вал-Нобл.