Величие и падение на куртизанките

— Добре, какво получаваш в замяна на всичко това? — запита Естер.

— Ами съвсем нищо, миличка. Петстотин франка месечно и нито стотинка повече, плаща ми наема за колата. И, мила моя, поне да е кола, а то… като колите, наемани от бакалите в деня на сватбата им, за да отидат в кметството, на църква и в „Кадран-бльо“. А как ме дразни с това уважение. Ако опитам да се покажа нервна и неразположена, той не се сърди, а казва: „Ас иска миледи да прави по свойта воля, защо нищо не така неприятно, не джентълменско — да казва на един хубав жена: «Вие кълбо памук, вие стока!»… Хе-хе! Вие принадлежи на един член на дружество на въздържание and anti-Slavery14!“ И стои си моят чудак блед, сдържан, хладен и така ми дава да разбера, че ме уважава, колкото би уважавал един негър, и че това нямало връзка с чувствата му, а с убежденията му на привърженик против робството на негрите.

— Не е възможно по-долно държане — каза. Естер, — но аз този китаец бих го разорила!

— Да го разоря ли?… — отвърна госпожа дю Вал-Нобл. — Най-напред би трябвало да е влюбен в мене!… Но и ти да си, и ти не би желала да му поискаш и две пари. Той ще те изслуша сериозно и ще ти каже с онази английска учтивост, която те кара да намираш и плесниците за приятни, че доста скъпо ти плаща за онова малко нещо, което било любов в негов нещастен жифот.

— Като си помислиш, че жени като нас могат да срещнат мъже от тоя тип! — възкликна Естер.

— Ах, миличка, ти излезе късметлийка!… Грижи се за твоя Нюсенжан.

— Но твоят богаташ няма ли нещо наум?

— Точно това ми казва и Адел — отговори госпожа дю Вал-Нобл.

— Слушай, мила, този човек навярно е решил да го намрази някоя жена и за определено време да бъде изгонен — каза Естер.

— Или пък иска да работи с Нюсенжан и ме е взел, като е знаел, че сме близки, точно това казва Адел. Затова ти го представих тази вечер. Ах! Ако можех да зная плановете му, как хубаво щях да се разбера с теб и с Нюсенжан! — отговори госпожа дю Вал-Нобл.

— Не се ли ядосваш? Не му ли казваш от време на време какво мислиш за него? — запита Естер.

— И ти да се опиташ… ти умееш… може да си много ласкава, той ще те убие с ледените си усмивки. Ще ти отговори: „Аз сам anti-Slavery, вие свободна…“ Ти можеш да му кажеш най-смешни неща, той ще те погледне и ще ти каже: „Very good“15 и ти ще си дадеш сметка, че в неговите очи си само забавление.