Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Мен ако питате, господине — каза Корантен на Дервил, след като, както бе редно, го представиха на адвоката, — добре е да тръгнем още тази вечер за Ангулем с дилижанса за Бордо, който се движи толкова бързо, колкото и пощенската кола; не ни трябват повече от шест часа престой там, за да получим исканите от херцога сведения. Ако добре съм разбрал ваша светлост — обърна се той към херцога, — достатъчно е да разберем дали е възможно сестрата и зетят на господин дьо Рюбампре да са му дали милион и двеста хиляди франка?…
— Отлично разбрано — отвърна перът на Франция.
— Ние ще се върнем след четири дни — продължи Корантен към Дервил, — така че от това нито вашите, нито моите работи ще пострадат.
— Това беше единственото ми възражение пред негова светлост — отвърна Дервил. — Сега е четири, отивам да кажа две думи на първия си помощник и да стегна пътната си чанта; ще вечерям и в осем часа ще бъда… Но дали ще има места? — прекъсна се той с въпрос към Сен-Дьони.
— Разчитайте на мене — каза Корантен. — Елате в осем часа пред главната канцелария на транспортната служба; и да няма места, ще наредя да намерят, защото само така трябва да се служи на негова светлост херцог дьо Гранлийо.
— Господа — каза херцогът неимоверно любезно, — не ви изказвам още благодарността си.
Като сметнаха, че тези думи са знак за тръгване, Корантен и адвокатът се поклониха и излязоха. В момента, когато Пейрад разпитваше слугата на Корантен, господин дьо Сен-Дьони и Дервил, настанени в дилижанса за Бордо, се разглеждаха мълчаливо при изходния пункт от Париж. На другата сутрин, докато пътуваха от Орлеан за Тур, отегчилият се Дервил стана разговорлив и Корантен благоволи да го позабавлява, запазвайки обаче разстоянието помежду им; той го остави да вярва, че се числи към дипломатите и че с покровителството на херцог дьо Гранлийо се надява да стане генерален консул. Два дни след заминаването им от Париж Корантен и Дервил спряха в Манл за голямо учудване на адвоката, който мислеше, че отиват в Ангулем.
— В това градче ще получим точни сведения за госпожа Сешар — обясни Корантен на Дервил.
— Значи, я познавате? — запита Дервил изненадан, че Корантен е така добре осведомен.
— Разпитах кондуктора, понеже разбрах, че е от Ангулем, и той ми каза, че госпожа Сешар живее в Марсак, а Марсак е само на една левга от Манл. Казах си, че сигурно тук ще разберем по-добре истината, отколкото в Ангулем.
„Освен това — помисли си Дервил — нали господин херцогът ми обясни, че аз съм само свидетел на разследването, което ще прави този доверен човек…“
Собственик на странноприемницата в Манл, наречена „Ла Бел-Етоал“, беше едни от онези разплути от тлъстина мъже, за които се боиш, че едва ли ще ги намериш живи при обратното пътуване, но които и десет години по-късно все ще си стоят на прага на вратата, с все същите месища, с все същата памучна шапчица, със същата престилка, същия нож, същите мазни коси и същата тройна брадичка; описанието им се среща у всички романисти, като се започне от безсмъртния Сервантес и се стигне до безсмъртния Уолтър Скот. Те всички се смятат за големи готвачи, предлагат ви какво ли не, а в края на краищата ви донасят мършаво пиле и зеленчук, сварен с гранясало масло. Всички хвалят тънките си напитки, а ви принуждават да пиете местните вина. Още от младини обаче Корантен се бе научил да измъква от гостилничарите други неща, по-съществени от съмнителните ястия и подправените вина. Затова се представи като твърде непретенциозен човек, който разчита напълно на най-добрия готвач в Манл, както каза той на шишкото.
— Не ми е трудно да бъда най-добър, аз съм единственият — отговори гостилничарят.
— Поднесете ни яденето в съседната стая — каза Корантен и намигна на Дервил — и, главно, не се страхувайте да сложите повече дърва в камината, защото сме се вкочанили.
— Не беше много топло в колата — добави Дервил.
— Далеч ли е оттук Марсак? — запита Корантен жената на съдържателя; тя беше слязла от горния етаж, като разбра, че имат клиенти за пренощуване.
— В Марсак ли отивате? — запита тя.
— Не зная — отсече той сухо. — Далеч ли е оттук до Марсак? — запита Корантен отново, след като даде възможност на стопанката да види червената му лентичка.