Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Споделям мнението ти за анонимните писма, драги Фердинан — отговори херцог дьо Шолийо, след като прочете писмото, — но независимо от презрението човек трябва и да ги използува. С тези писма работите стоят както с шпионите. Затвори вратата на дома си за този момък и да се осведомим за него… Слушай! Мога да ти помогна. Твой адвокат е Дервил, той е човек, в когото можем да имаме пълно доверие; много семейства са му поверили тайните си, ще поеме и тази. Той е честен, човек с тежест, почтен; освен това е с тънък усет, хитър; такъв е обаче само в работата, затова трябва да прибегнеш до услугите му само за да получиш сведение, на което да можеш да се позовеш. При нас във външните работи има един човек, препоръчан от Главната полиция в кралството, изключителен при разкриване на държавните тайни — често го използуваме. Предупреди Дервил, че за тази работа ще има помощник. Нашият шпионин е един господин, който ще се представи пред него с кръста на „Почетния легион“, ще прилича на дипломат. Той ще бъде ловецът, а Дервил просто ще присъствува при лова. Адвокатът ти ще ти каже дали планината е родила мишка, или ти трябва да скъсаш с младия Рюбампре. До една седмица ще знаеш какво трябва да направиш.
— Младият човек не е станал още толкова знатен, че да се обиди, като не ме намери в къщи цяла седмица — отговори херцог дьо Гранлийо.
— Особено ако му дадеш дъщеря си — допълни бившият министър. — Ако анонимното писмо излезе вярно, какво от това? Ще накараш Клотилд да замине със снаха ми Мадлен, която иска да отиде в Италия…
— Ти ме спасяваш! Не зная още дали да ти благодаря…
— Да изчакаме края.
— А как е името на онзи господин? Трябва да го кажа на Дервил… Изпрати ми го утре в четири часа, и Дервил ще бъде при мене, ще ги свържа двамата.
— Истинското му име мисля, че е Корантен (едва ли си го чувал), но той ще дойде при тебе с името, което носи в министерството. Нарекъл се е господин дьо Сенне-знам-какво-си… О! Сент-Ив! Сент-Валер, каквото ще да е, можеш да му се довериш, Луи XVIII му се доверяваше за всичко.
След този разговор домоуправителят получи нареждане да не пуска господин дьо Рюбампре, което и стана.
Сцената се премества в ложите
Люсиен се движеше във фоайето на театъра като пиян. Виждаше как цял Париж злослови за него. В лицето на херцог дьо Реторе имаше един от онези безмилостни врагове, на които трябва да се усмихваш, без да можеш да си отмъстиш, защото нападките им са съобразени със законите на висшето общество. А херцог дьо Реторе знаеше каква сцена се бе разиграла на стъпалата в дома на Гранлийо. Люсиен, който чувствуваше потребност да уведоми своя съкровен и настоящ личен съветник за понесеното унижение, се побоя да не се изложи, като отиде при Естер, където може би щеше да намери и други хора. Бе забравил, че и Естер е на театър, толкова се бяха объркали мислите му, а докато се чудеше какво да прави, трябваше да разговаря с Растиняк, който не знаеше още новото и го поздравяваше за предстоящата му женитба. В тоя момент се появи и усмихнатият Нюсенжан, който му каза:
— Шелаете ли та ми напрафите утофолстфието та тойтете при коспоша де Шамби, която иска лично та фи покани на нашето праснензтфо…
— С удоволствие, бароне — отвърна Люсиен, на когото финансистът се стори истински ангел-спасител.
— Оставете ни сами — каза Естер на господин дьо Нюсенжан, като го видя да влиза с Люсиен, — вървете при госпожа дьо Вал-Нобл, тя заедно със своя богаташ е в една ложа на трети балкон… В Индия богаташите просто пъкат — добави тя и погледна многозначително Люсиен.
— А и този ужасно прилича на вашия — отвърна Люсиен усмихнато.
— Освен това — продължи Естер към барона, поглеждайки същевременно Люсиен с разбиране — доведете ми я с нейния чужденец, той много искал да се запознае с вас, а разправят, че бил страхотно богат. Горката жена ми е изказала вече не знам колко жалби; оплаква се, че него нещо не го бива; ако успеете да му смъкнете бремето, може би ще стане по-пъргав.
— Фие ни фсемате, сначи, са кратци? — запита баронът.
— Какво ти е, любими мой?… — каза Естер на ухото на Люсиен, докосвайки го с устните си, щом вратата на ложата се затвори.
— Загубен съм! Преди малко ми затвориха вратата на Гранлийо под предлог, че не били в къщи, а и херцогът, и херцогинята си бяха там и конете на пет екипажа пръхтяха на двора…