Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Така настъпиха първите дни на февруари. Мариус, поуспокоен, доволен, че брат му се е примирил с безличния и скромен живот, който водеше, си мислеше, че се е излекувал от амбициозните си мечти. Нищо в поведението на младежа не го тревожеше и той си казваше радостно, че е победил съдбата, когато изведнъж Филип започна да излиза сам, да отсъства от работа по цели дни.
Мариус потръпна при мисълта, че щастието им е застрашено.
Проследи брат си, за да разбере къде ходи, и така научи, че той бе член на тайно общество, което, образувано несъмнено по инициатива, дошла от Париж, работеше активно за разпространяване на републиканските идеи. Това откритие го натъжи и отчая, защото брат му се компрометираше и по този начин даваше козове в ръцете на господин Дьо Казалис, който би могъл да ги използва по ужасен начин. Когато се опита да смъмри конспиратора, Филип му отвърна:
– Слушай, обещах ти да не върша лудории, но не си спомням да съм се отказвал от убежденията си. Часът на народа настъпи и ще бъда подлец, ако не работя за това, което смятам, че е добро за всички.
После добави с усмивка:
– Вече ще имам само една любима, която се казва Свобода.
Мариус напразно се опитваше да го задържи вечер вкъщи, при малкия Жозеф. Не искаше нищо да чуе и младото семейство трябваше да присъства безмълвно и печално на разрушаването на щастието, което с такъв труд бяха изградили.
Истината бе, че спокойният живот не се харесваше на Филип. Живя два месеца сред буржоазно спокойствие, но започваше вече да се отегчава; трябваха му силни вълнения, привличаше го неспокойното и изпълнено с рискове съществуване. Ето защо с радост се хвърли в опасностите, които обещаваше една неизбежна революция. Винаги се бе проявявал като човек на действията, като краен демократ. Огорчен от страданието, настроен да отмъсти на аристокрацията, той прие надеждата за въстание с радостно въодушевление. У него настъпи поврат, застана начело на партия, подтикна тайно работниците към въстание, подготви бедното население за барикадите, за които мечтаеше.
В петък, двадесет и пети февруари, неочаквано събитие разтърси Марсилия. Хората научиха за падането на Луи-Филип и обявяването на Републиката в Париж.
Вестта за нова революция ужаси града. Жителите му – търговци, родени консерватори, грижещи се само за материалните си интереси – бяха изцяло предани на Орлеанската династия, която осемнадесет години бе благоприятствала за бурното развитие на търговията и промишлеността. Преобладаващото мнение в Марсилия бе, че най-доброто правителство е това, което дава най-голяма свобода за действие на спекулантите. Ето защо жителите бяха ужасени от настъпващата криза, която щеше неминуемо да прекрати сделките им и да доведе до многобройни фалити, да премахне кредитите, благодарение на които живееха по-голяма част от търговците.
И така, Марсилия прие Републиката като печално бедствие за търговията. Парижкото революционно движение бе ѝ нанесло удар право в сърцето, когато бе в разцвета си. По-голямата част от населението се отчайваше при мисълта, че ще изгуби натрупаните пари. Едва няколко души се развълнуваха при думата "свобода"; тя ги извади от дълбокия сън, в който бяха изпаднали заради парите.
Филип се заблуждаваше, като си мислеше, че ще може да посее и развие републиканските идеи сред своите съграждани. Влагаше целия си жар, присъщ на характера му, мечтаеше да пробуди всичко и работеше яростно, за да осъществи мечтите си. Ако бе проучил по-добре средата, в която се намираше, ако бе имал необходимото хладнокръвие, за да прецени хората и нещата, той щеше да се откаже да издигне знамето на либерализма и предпазливо щеше да изчака отстрани.
Трябва да се каже в интерес на истината, че републиканската партия не съществуваше, нямаше никаква връзка между нея и народа, който оставаше в низините без ръководители и не смееше да предприеме каквито и да било действия; буржоазията се задоволяваше само с мечти за малко свобода – такава, каквато ѝ бе необходима. Няколкото републиканци, които посещаваха салоните и парадираха навсякъде с красивите си фрази, бяха обикновени бърборковци, които изобщо не си даваха сметка за новия дух на обществото. Те търсеха единствено начин да се изявят благодарение на новото стечение на обстоятелствата.
В противовес на тези слаби и разединени републикански елементи бяха двата могъщи лагера: легитимистите, които тихичко се радваха на падането на Луи-Филип, надявайки се да се възползват от бъркотията, за да вземат отново властта, и консерваторите – тълпа от търговци, които искаха мир на всяка цена, без да ги интересува кой всъщност ще бъде господар – законен крал или узурпатор; пламенно желаеха само една свобода – свободата да печелят милиони.