Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Ватен потисна надигащия се вик.
- Най-интересното обаче е опаковката.
Ватен можа да разгледа на скъперническата сумрачна светлина вътрешната страна на кожата, в която бяха загърнати ножовете. Тя бе добре изстъргана и ощавена и на нея можеше да се пише като на пергамент. На нея имаше и нещо написано. Отначало имаше големи изящни букви, но постепенно линиите отслабваха и се изтъняваха до съвсем невидими, а най-накрай думите почти не се четяха. Текстът бе старинен.
- Знаеш ли какво е това?
Ватен премълча. Така или иначе щеше да получи отговора.
- Това е кулминацията на Книгата на Юхан. Учените отдавна са установили, че липсват няколко страници. Имам информация, че изчезналите страници са открити наскоро във Вирджиния. Те разобличават самия отец Юханес - убиец, който хладнокръвно е отнемал живота на своите невинни енориаши, разпорвайки ги и одирайки кожата им, преди да ги погребе. Знаех за това отдавна. Никой не знае това, но има още един, най-последен лист. Той никога не е бил прикрепен към книгата, но го е написал със сигурност Юханес. В тази кожа той е държал ножовете си. Имал е наистина добър набор. На листа, който имам, той стига твърде далече. Описва вивисекция. Кажи ми, Ватен, знаеш ли какво е вивисекция?
Ватен знаеше. Вивисекцията означаваше аутопсия на живо същество. През епохата на Ренесанса на вивисекция били подлагани понякога животни. Освен това бе прочел някъде за един древен лекар, който направил вивисекция на осъден престъпник, но никога не бе вярвал, че тази история е истинска. Сега вече знаеше каква участ му е подготвена.
Пред себе си можеше да си признае страха от болката. А освен това, ако бе честен, откакто бе изчезнала Хеда, той само бе чакал смъртта. И колкото и безумно да звучеше, той си помисли, че го очаква не най-лошата смърт. Тя щеше да е напълно противоположна на кошмара за погребването жив. Щяха да го аутопсират. Да пуснат вътре светлина, за да се види всичко.
- Всеки от нас е книга на кръвта - произнесе смирено Ватен неизвестно откъде появилите се думи. - Където и да ни отвориш, навсякъде мастилото е червено.
- А ти ми харесваш все повече и повече. Още по-интересна ще е процедурата.
Звукът от точене на нож изпълни стаята.
- Да пробуждаме мъртвите за живот - каза Фелиша Стоун. - На практика ние искаме точно това, нали така? Поради това и водим разследвания. За да разкажем история, която да придаде смисъл на безсмислената човешка смърт.
- Може и така да се каже - съгласи се Сингсакер.
- Не се притеснявайте - засмя се тя. - Философствам само сутрин, преди да си изпия кафето. Надяваме се скоро да го донесат - огледа с поглед салона на „Егон” тя.
Той очакваше, че тя, както всички американци, ще си поръча сериозна закуска - яйца, бекон и боб, но тя се ограничи само с кафе и тост-сандвич.
- Докато вие се отдавахте на философията, аз проверих някои неща. От времето на последния ни разговор Силвия Фройд не се е появявала нито вкъщи, нито на работа. Сири Холм - също. Тоест ние имаме трима изчезнали души, а ако се брои и Невинс, то те са четирима, и нито една добра следа. Тук, в града, към разследването са включени сума ти полицаи. Затова реших да започнем да ровим малко по-далече от Тронхайм. Да поговорим със стопаните от Фосен.
- Що за стопани са те?
- Предишните притежатели на Книгата на Юхан. След като цялото разследване се върти около тази книга, реших, че си струва да се поговори с тях. Шефката ми не вярва в перспективността на идеята ми, но ми разреши да подръпна тази нишка, защото нямаме нито една следа, водеща направо към Ватен. Тя обаче не иска да идвате с мен. На територията на Норвегия вие нямате никакви пълномощия, както каза тя. Според плана й аз трябва да прекарам цялата първа половина от деня тук, обсъждайки с вас подробностите от разследването, и едва следобед да тръгна за Фосен. Аз обаче имам по-добър план. Тръгвате с мен и говорим по пътя. Така ще изгубим по-малко време.
- Навик ли ви е да не изпълнявате заповедите на началството? - попита през смях Фелиша.
- През цялото време го правя - излъга Сингсакер.
- Наистина тук нямам никакви полицейски пълномощия, то пък имам законен паспорт и следователно мога да ходя, където си искам - гледайки го, Фелиша се усмихна хитро.И последните му съмнения го напуснаха. Тя определено му харесваше повече, отколкото трябваше.
Келнерът се приближи, носейки две кафета и тост-сандвич за дамата.
Двадесет и осма глава
Фелиша Стоун стоеше до кафенето на горната палуба на ферибота, плаващ за Фосен. Бе се опряла на парапета и гледаше назад, към Риса и Тронхайм, скриващи се в залива. Под нея бе откритата палуба за колите. Вятърът си играеше с черната й коса, оголвайки стройната й бяла шия. Кожата й бе толкова тънка, че минаващите под нея венички прозираха. През нощта температурата бе спаднала до нормалните септемврийски показатели, но американската гостенка явно се бе подготвила за норвежкия студ и сега бе облечена със зелено момчешко яке с пристягаща се качулка. Такова, с извинение, можеше да носи ловец, който не следи кой знае колко модните тенденции.