![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
Той пристъпи към мен.
— Признай го. Не искаш нищо повече от това да бъдеш един от нас.
— Обикнах Меган, преди да разбера каква е — възразих аз със стиснати зъби, изненадан от внезапния гняв, който изпитах. — Нищо не знаеш.
— Не знам ли? — продължи той. — Толкова пъти съм гледал хора като теб — Дейвид, в тези първи мигове виждаш истината за хората. Нови Епични. Убиват, унищожават, показват какво би сторил всеки, ако задръжките му паднат. Хората са порода недобре оковани чудовища. Това се намира вътре в теб. Отречи го — предизвиквам те. Отречи го, човече, който претендираш, че познаваш Епичните по-добре от самия себе си!
Не посмях. Извърнах се от него и се покатерих отново в снайперското място, за да довърша смяната си. Най-накрая той изръмжа зад мен и си тръгна.
Часовете минаваха. Не можах да се отърся от казаните от Крадеца неща, въпреки че опитах. С наближаването на обяда и на края на наряда ми аз се озовах съсредоточен върху нещо, което той ми каза.
Човече, който претендираш, че познаваш Епичните по-добре от самия себе си…
Аз познавах ли ги наистина? Да, познавах силите им, ала не и самите Епични; те не бяха еднакви. Това бе една от грешките, които хората допускаха лесно. Епичните бяха изключително арогантни, тъй че човек можеше да предвиди някои от действията им, но все пак бяха хора. Индивидуалности. Не, не ги познавах.
Но познавах Проф.
О, Злочестие, мина през ума ми.
Най-после нещото си застана на мястото. Нещото, което ме измъчваше. Изхвърчах от укритието си и се втурнах надолу по стълбите в склада.
Влетях със залитане от стъпалата в таванчето, изтичах до ръба и погледнах към помещението долу. Мизи седеше на масата и въртеше ключове около показалеца си, а Меган бе скръстила крака на пода и се концентрираше. Близо до нея въздухът потрепери и се появи Коуди.
— Е — обяви той — мисля, че овладявам това. Изглежда много по-мощно от тензорите в Нюкаго. И завършените силови полета действат.
— Хора! — провикнах се аз.
— Дейвид, момко? — обади се Коуди. — Това с измеренията действа страхотно!
— Защо — викнах аз — Проф ще ни дава двудневен срок?
Всички ме изгледаха мълчаливо.
— За да… ни накара да се паникьосаме? — предположи Мизи. — Да ни застави да се предадем? Нали обикновено затова се дават крайни срокове?
— Не, гледай на това като Възмездител — ядосано продължих аз. — Да предположим, че Проф готви удар, както правим и ние. Да предположим, че е събрал свой екип и има свой план за нападение. Ние си мислим за него като за някакъв безлик деспот, но той не е. Той е един от нас. Този краен срок е твърде подозрителен.
— Искри — каза Меган и стана. — Искри! В този случай човек би дал двудневен краен срок само…
— … понеже планира да атакува в рамките на един ден — довърши Ейбрахам. — Ако не и по-скоро.
— Трябва да се измъкваме — заключих аз. — Оттук, от града. Давайте!
40.
Последвалото лудо бързане съдържаше някакъв ред, тъй като ние никога не сме създавали база, без най-напред да сме се приготвили да се измъкнем. Групата знаеше какво да прави, въпреки че имаше доста ругатни и малко хаос.
Втурнах се надолу по стълбите и почти се сблъсках с Мизи, запътила се към таванчето, за да извади допълнителните муниции и експлозиви, които държахме далеч от спалните си помещения. Ейбрахам отиде да събере батериите и оръжията, наредени от него покрай стената.
Коуди се затърча към вратата. Спрях го с едно излайване:
— Чакай!
Замръзна и се обърна към мен, все още облечен в тензорния костюм.
— Меган — казах аз — ти застъпваш разузнавателен наряд вместо Коуди. Коуди, ти вършиш нейната работа и приготвяш хранителните дажби. Костюмът е твърде ценен, за да рискуваме тук, ако разузнавача го очаква някакъв капан.
Меган се подчини незабавно, а аз ѝ подхвърлих пушката на Коуди. Той се понесе в обратната посока; изглеждаше малко нацупен, но започна да подрежда раниците ни и да проверява, за да е уверен, че във всяка има храна, вода и постелка за спане.
Забързано написах съобщение на Летящ рицар.
Местоположението ни може и да е издадено, казах му аз. Изтегляме се. Би ли имал нещо против да ми заемеш един или два от дроновете, които държиш да оглеждат района?
Не отговори веднага, тъй че отидох да помагам на Мизи с боеприпасите и експлозивите. Тя благодарно кимна, щом взех наръча от нея.