Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Слушай! — извика Стоян Кралев. — Внимавай какво говориш!
— Цял съм внимание и затова те гледам и се чудя как един полуграмотен селянин, който довчера боцкаше дебелия шаяк, сега стои пред мене със самочувствие на господар на мислите и чувствата ми, на душата и сърцето ми. И най-трагичното е, че си вярваш, че имаш право безнаказано да бъркаш в душите на хората с мръсни ръце. Любовта, казваш, имала класовопартиен характер. Кой те е учил на тази висша глупост? Ако съм бил аз, на̀, разстреляй ме още сега и знай, че ще си извършил едно велико дело. Такъв циник си го заслужава. Ах, Стоенчо, Стоенчо, кой се е надявал, че от тебе ще се излюпи такъв шаячен властник? В какви занаятчийски ръце попаднаха нашите свети идеали, за които бяхме готови да дадем и майчиното си мляко, а? И как си се префасонирал! Куртката сталинска, каскетът сталински, мустаците сталински и лявата ръка в копчелъка на куртката тикната по сталински. Цял Джугашвили. Не, Кралешвили! И не само ти, другарю Кралешвили, но и другарите от околийския комитет нямат право да се месят в личния живот на хората!…
Докато говореше така, Иван Шибилев се усмихваше кротко и снизходително, като че разказваше някаква весела история за непознат човек. Стоян Кралев бе така поразен от дързостта му, та чак се задуши от ярост. Никой досега не бе се осмелявал да го оскърби и унижи до такава степен, и то с такава спокойна и безочлива надменност. Най-лошото в случая беше това, че Иван Шибилев говореше така, като че гледаше в душата му, както се гледа в собствена длан, а няма нищо по-страшно от това да те съди човек, който познава и най-потайните кътчета на душата ти. Пред такъв човек или трябва да вдигнеш ръце, или да го възненавидиш до смърт. Стоян Кралев искаше да му даде да разбере веднъж завинаги с кого има работа, ала не можеше да предприеме нищо, гледаше пред себе си и мълчеше с плътно стиснати уста, тъй силно бе поразен от дързостта на Иван Шибилев. А Иван Шибилев каза, че имал бърза работа, и си отиде, сякаш двамата бяха си разменили най-обикновени другарски любезности.
След около седмица Стоян Кралев свика партийно събрание, на което присъствува и пратеник от околийския комитет на партията. В дневния ред на събранието имаше само една точка — разглеждане партийното положение на другаря Иван Шибилев по няколко причини — изразяване недоверие в ОК на БКП, морално-битово разложение и неспазване на партийната дисциплина. Единствено сериозна бе последната причина поради честите му отсъствия от партийни събрания, но Стоян Кралев сам бе заявил по повод на тези отсъствия, че за истинския комунист партията е навсякъде, както бог — за вярващите. Сега обаче той започна обвинението си тъкмо с това, че Иван Шибилев посещава от дъжд на вятър партийните събрания — кога поради отсъствие от селото, кога по немарливост, а според устава това се наказва с изключване от партийната организация. Най-сигурният му довод за изключването му бяха любовните похождения на Иван Шибилев, които сигурно щяха да предизвикат най-голямо възмущение сред партийните членове, но това, за негово най-голямо учудване, не се случи. Същите тези мъже и жени, които бяха превърнали в шлагер любовните му връзки с Мона (Стоян Кралев бе предложил да изключат и нея, но от комитета не се съгласиха, за да не се предизвика с това по-голямо разстройство в семейството й), като узнаха, че ще го изключват от партията, се стъписаха и когато дойде ред да се изказват, никой не поиска да говори. Стоян Кралев бе подработил предварително десетина души, които обещаха да го подкрепят, но сега и те мълчаха с наведени очи. Наложи се да ги вика по име и да им дава думата, но те едва се надигаха от местата си, мачкаха шапките си от притеснение, въздишаха, мълчаха или мънкаха, че не знаят какво да кажат, че като има грешка, има и прошка, че кучето отива при оная кучка, която си вири опашката, и т.н. Най-после един висок едноух селянин, без да му дават думата, стана и извика колкото му глас държи:
— Иван Шибилев може без селото, но селото без Иван Шибилев не може!
В събранието настъпи известно оживление. Зашушукаха помежду си, чу се женски смях, а някой подхвърли да се закрие събранието. Всеобщото оживление потвърждаваше мисълта на едноухия, чуха се още гласове за закриване на събранието, защото е грешно да се изключва от партията човек като Иван Шибилев. И в тези откъслечни протести, изречени тихо и несмело, се изразяваше обичта на хората към Иван Шибилев несретника и чародееца, лудата глава и сладкодумника, артиста, художника и човека със златните ръце Иван Шибилев, който с годините се бе превърнал в нещо като духовен хляб за селото. Стоян Кралев каза нещо на представителя на ОК на партията, после даде думата на Иван Шибилев.