Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Но няма смисъл да мисля за това, казвам си твърдо. Всъщност няма да мисля за нищо друго, освен за прекрасната гореща вана с мехурчета, която ме очаква навън…
Почти замаяна от нетърпение, свалям пластовете дрехи от себе си. Не си нося бански костюм, тъй като мислех да си купя нов, ако се окаже, че отиваме в спакурорт, но сега решавам, че мога да си остана по бельо, и вземам хавлията. После спирам за миг. Какво правя, нали сме само двамата — аз и Себ! Значи няма нужда да обличам нищо, нали така? Свалям сутиена и гащите и се завивам с хавлията.
Навън температурата е паднала още повече. Леденостудено е и аз треперя, докато гледам горещата, вдигаща пара вана, осветена върху дървената веранда. Събирам смелост, хвърлям хавлията на стола. Леденият въздух удря тялото ми, а аз се затичвам по покритата със сняг веранда и бързо влизам в нея.
Оооох, блаженство. Веднага след като горещите мехурчета ме покриват, издавам стон, пълен със задоволство. Потъвам във водата, сядам срещу една от дюзите, отдавайки се на удоволствието от водата, която масажира бедния ми измъчен гръб. Имам чувството, че умирам и отивам в рая — раят на горещите джакузита. Може би съм била прекалено сприхава и прибързана. Може би това пътуване не е чак толкова лошо. Да де, аз съм си пълен профан в ските и днес наистина ми бе самотно, но сега се наслаждавам истински — да, тук, навън е просто невероятно!
Наслаждавайки се на контраста температурата на въздуха с под нулата, а във водата е топло, се отдавам изцяло на гледката. Тъмнината се е спуснала, но наоколо се издигат снежни планини, докато под мен курортът е облян от мигащи светлинки. Гледам ги, дъхът ми излиза като бели облачета, после облягам главата си назад. Над мен небето е черно и толкова ясно, че мога да видя милиони звезди, които премигват ярко. И още нещо… има още нещо във въздуха…
Снежинки.
Тъй като една от тях каца на носа ми, неочаквано си спомням за Фъргюс и за миг се пренасям на неговата тераса. Та това беше снощи! Струва ми се, че беше преди цял век. Толкова много неща се случиха оттогава: пътувах със самолет, той ходи на прослушване, аз се преструвах на Сара — неговата пропусната връзка… Спомням си разговора ни от днес следобед, имейлите… Дали е получил моя отговор?
Изведнъж тревогата започва да бълбука в мен като мехурчетата във ваната. Може би трябва да помоля Себ да ми даде своя айфон, за да проверя пощата си.
Изведнъж се сепвам. Ама какво правя? Дошла към тук да прекарам уикенда с гаджето си! Трябва да мисля за него, а не за Фъргюс.
Което ми напомня: А къде е самият Себ?
В същия момент чувам стъпки. О, това сигурно е той! Като по поръчка. Добре. Трябва да прогоня всички глупости за пропуснати връзки и Фъргюс от главата си. Да се концентрирам върху сегашната си връзка, а не върху някаква измислена.
Прибирам назад косата от лицето си и се опитвам да събера мислите си. Трябва да изглеждам повече като секси голо гадже, което се е отпуснало във ваната, отколкото като разбита, страдаща от мускулна треска и болки, тръшнала се върху дюзата уморена млада жена, чието всяко мускулче крещи от болка и я убива.
Преглъщайки една прозявка с размерите на хипопотам, се подпирам на стената и чакам Себ да се появи. Стъпките приближават. Странно, но защо ми звучат като стъпки на два чифта крака…
В мига, в който мисълта минава през главата ми, осъзнавам с ужас, че това въобще не е Себ.
Това са Крис и Ана.
— Хей! — крещи Крис, който ме вижда пръв. — Я виж кой е тук!
Това е като един от онези ужасни сънища, в които откриваш, че си гол на публично място. Но е много, много по-зле. Защото не е сън и аз наистина съм ГОЛА! Гмуркам се колкото е възможно по-дълбоко и отивам до една от дюзите, молейки се мехурчетата да ме покрият.
Потънала във вода до брадичката, вдигам няколко пръста.
— Здрасти! — прошепвам едва-едва, махам леко и се опитвам да действам нормално. С малко повече късмет биха могли да не забележат, че съм гола. Ще ме поздравят, ще се обърнат и ще се върнат в хижата.
Да бе, да. Кого лъжа? Късметът официално ме е напуснал още на бебешката писта.
— О, здравей! — казва с неприкрито недоволство Ана, когато ме забелязва. Тя носи халат, който отваря, за да разкрие бели бикини и тяло със силен загар, което не е виждало дражета „Малтесърс“. Оставя огромна чанта на стола.
Споменах ли, че това е кошмар? От онези, от които не се събуждаш? Двамата влизат във ваната. Поправка: Ана влиза, а Крис смъква боксерките си и се хвърля със скок и пръски, докато аз започвам отчаяно да търся начин да се измъкна. Такъв няма.