Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
— Калр Осем ще остане тук да наглежда „Мечът на Атагарис“ — казах аз, после се обърнах към Куетер на радчайски: — Граждана, сигурна ли сте, че не искате нищо?
— Да, благодаря ви от сърце, граждана. — Гласът ѝ преливаше от горчивина и сарказъм.
— Както искате, граждана — отвърнах.
Капитана Хетнис ме зяпна с нескрито удивление.
— Флотска капитана... — започна тя.
— Капитана — прекъснах я, преди да е продължила, — ще закусвате ли, или да тръгваме? — Лапнах последното парче от хляба си. Сирикс вече бе приключила със своя.
— Ще си изпия чая по пътя, ако позволите, флотска капитана.
Кимнах, че разрешавам, допих си чая и излязох, без да поглеждам назад.
*
Слуга ни въведе в стаята от вчера, онази в синьо и златно. Слънцето почти се бе издигнало над планината и превръщаше водите на езерото в живак. Капитана Хетнис се настани на един стол, Сирикс грижливо си избра друг, на три метра от нея. Пет зае обичайната си позиция до вратата, а Куетер застана предизвикателно в центъра на стаята. Аз отидох при струнния инструмент да го разгледам. Имаше четири струни, без праг- чета, дървеното тяло беше инкрустирано със седеф. Чудех се какъв ли е звукът му. Дали се свири с лък, с перце или с пръсти.
Районната магистрата влезе.
— Флотска капитана, притеснихме се, че не се прибрахте снощи. Но вашата воина ни увери, че сте добре.
Поклоних се.
— Добро утро, магистрата. Съжалявам, че съм ви разтревожила. Дъждът ме свари в общежитието, затова останах там. — Докато говорех, влязоха Фосиф и Рогд. — Добро утро, граждани — казах им, после отново се обърнах към магистратата. — Магистрата, позволете да ви представя граждана Куетер. Обещах ѝ да я изслушате лично. Изключително важно е да чуете какво има да ви каже.
Рогд изсумтя, завъртя очи и поклати глава.
Магистратата хвърли поглед към нея, после попита:
— Граждана Куетер говори ли радчайски?
— Да-отговорих аз, решила да не обръщам внимание на Рогд, засега поне. Обърнах се към Куетер. — Граждана, това е районната магистрата, както ви обещах.
В първия миг Куетер не каза нищо, просто стоеше мълчаливо в средата на стаята. После се обърна към магистратата и каза, без да се поклони:
— Магистрата. Искам да обясня какво стана. — Говореше много бавно и внимателно.
— Граждана — отвърна магистратата. — Флотската капитана ви е обещала да говорите с мен и аз ви слушам. — Произнасяше думите бавно и отчетливо, все едно говори на дете.
Куетер помълча още миг. Сигурно се опитваше да обуздае сарказма си.
— Магистрата — каза накрая. Говореше все така внимателно и ясно, така че всички да я разбират въпреки акцента. — Вероятно знаете, че чаените плантатори и техните дъщери понякога се забавляват за сметка на полските работници.
— О! — викна Рогд, образ и подобие на праведно възмущение. — Няма случай да съм се приближила на петдесет метра от някоя от вас, без да ме засилете с ласкателства! Подмазвате се и флиртувате с надеждата да ви подаря нещичко, а знам ли, може и на клиентство да се надявате. И наричате това забавление за ваша сметка, така ли?
— Граждана Рогд — казах студено, — на Куетер ѝ бе обещано да я изслушат. Ще изслушаме и вас, след като тя приключи.
— А междувременно аз трябва да стоя тук и да слушам това! — извика Рогд.
— Да.
Рогд погледна умолително майка си. Фосиф каза:
— Хайде, Рогд, флотската капитана е обещала на Куетер, че ще я изслушаме. Ако и ние имаме да кажем нещо, ще го кажем след това. — Гласът ѝ беше спокоен, изражението — ведро както винаги, но на мен ми се стори, че я измъчват лоши предчувствия. Капитана Хетнис — изглеждаше смутена — понечи да каже нещо, но видя, че я гледам, и стисна уста. Сирикс бе втренчила поглед в стената. Гневна. Не я винях.
Обърнах се към Куетер.
— Продължавайте, граждана.
Рогд изпръхтя с отвращение и се тръшна на най- близкия стол. Майка ѝ остана права. Спокойна.
Куетер бавно си пое дъх.
— Чаените плантатори и техните дъщери понякога се забавляват за сметка на полските работници — повтори тя. Чудех се дали друга сред присъстващите си дава сметка колко грижливо контролира гласа си Куетер. — Естествено, че ще ги ласкаем и ще се преструваме, че флиртовете ни харесват. — Рогд изсумтя отново, високо и възмутено, сякаш не може да повярва на ушите си. Куетер продължи: — Е, повечето от нас поне. Всяка в тази къща превръ... може да превърне живота ни в ад. — За малко не каза, че всяка в къщата държи живота на полските работници в ръцете си, което, преведено буквално от делсиг на радчайски, звучеше вулгарно.