Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Часовникът удари единайсет и Елин стана на крака, въпреки че Фенрис още говореше нещо за брони и обясняваше на Ролф, че трябва да инвестира в желязна руда.
В стаята се спусна тишина и Елин се обърна към Ролф.
– Благодаря ти за гостоприемството.
После тръгна към вратата, ала направи само крачка, преди пиратският лорд да попита:
– Това ли е?
Тя надзърна през рамо и позволи на магическия огън да надникне през очите й. Роуан вече вървеше към нея.
– Да. Ако не ми предоставиш армада, ако не обединиш останалите мисенианците, за да се завърнете в Терасен, ще намеря някой друг да свърши тази работа.
– Няма друг.
Очите й отново отскочиха към картата на масата.
– Веднъж ми каза, че някой ден ще си платя за дързостта. Така и стана. Платих многократно. Но двамата със Сам унищожихме града и флотата ти. И всичко това заради двеста живота, които ти смяташе за по-нисши от човешките. Значи може и да съм се подценявала. Може би все пак нямам нужда от теб.
Тя се обърна към вратата, а Ролф процеди презрително:
– С копнеж по теб ли умря Сам, или в крайна сметка си спряла да се отнасяш с него като с измет?
Чу се хъхрене, трясък и дрънчене на чаши. Елин извърна бавно поглед и завари Роуан с ръка около врата на Ролф. Капитанът лежеше върху картата с разпилени около себе си фигури, а оголените зъби на Роуан бяха на косъм да откъснат ухото му.
Фенрис се подсмихна.
– Предупредих те да внимаваш какво приказваш, Ролф.
Едион, който видимо се стараеше да не отдава внимание на баща си, каза на капитана:
– Приятно ми беше да се запознаем.
После се насочи към вратата, където го чакаха Елин, Дориан и Лизандра.
Роуан се наведе да прошепне нещо в ухото на Ролф, от което пиратският лорд пребледня, сетне го блъсна малко по-силно в масата и закрачи към Елин.
Ролф опря длани в дървения плот и се надигна с намерението да извика нещо глупаво след тях, но в следващия момент се вцепени. Сякаш нещо бе запулсирало бясно в тялото му.
Той обърна ръцете си и ги събра една до друга.
После вдигна очи, но не към Елин. А към прозорците.
Към наблюдателниците от двете страни на залива, чиито камбани биеха.
Паническият звън накара улиците да застинат смълчани.
Всички знаеха какво означава.
Лицето на Ролф пребледня.
Елин забеляза как черното – по-тъмно от мастилото, с което бе оцветена кожата му – плъзва по пръстите и дланите му. Черно, каквото само Валгите можеха да донесат.
Е, вече нямаше съмнение, че картата му действаше.
– Тръгваме. Веднага! – каза тя на спътниците си.
Ролф вече крачеше устремено към нея – към вратата. Отвори я със замах без нито дума и излезе на кея, откъдето помощник-капитанът и старшина-кормчията му вече препускаха към него.
Елин затвори вратата след Ролф и огледа приятелите си. И кадъра.
Фенрис стана на крака да надникне през прозореца, под който Ролф и хората му търчаха трескаво, и каза:
– Напомни ми да не те ядосвам.
Дориан пророни:
– Ако армията достигне града, всички тези хора...
– Няма да го достигне – отсече Елин, посрещайки погледа на Роуан.
Боровозелените му очи се впиха в нейните.
Покажи им защо заслужаваш кръвната клетва, рече му безмълвно тя.
На лицето му изплува тънка дяволита усмивка и той се обърна към кадъра.
– Да вървим.
– Да вървим? – Фенрис посочи въпросително прозореца. – Къде?
– В другия край на острова ни очаква лодка – обясни Едион и кимна към Лизандра. – Надявах се все някой да забележи как една акула я влачи от пристанището посред нощ, но...
Вратата се отвори с трясък и едрата фигура на Ролф изпълни входа.
– Ти.
Елин сложи ръка на гърдите си.
– Аз?
– Ти изпрати магията си натам; призовала си ги.
Тя се изсмя и се отблъсна от масата, на която се беше облегнала.
– Ако някога овладея толкова полезно умение, струва ми се, че ще го използвам да призовавам съюзниците си. Или мисенианците, ако ще продължаваш да твърдиш, че не съществували. – Тя хвърли поглед през рамо. Небето още беше ясно. – Успех! – Каза и го заобиколи.
– Какво? – учуди се Дориан.
Елин плъзна очи към краля на Адарлан.
– Това не е наша битка. И няма да жертвам съдбата на кралството си заради схватка с Валгите. Ако имаш разум в главата си, и ти няма да го направиш. – Лицето на Ролф се изопна от гняв, макар и в очите му да блестеше страх, дълбок и искрен. Тя пристъпи към хаоса, обзел улицата, но спря, извръщайки се към пиратския лорд. – Предполагам, че кадърът също ще тръгне с мен. Все пак вече са ми съюзници.
Фенрис и Гавриел поеха безмълвно към нея и й дойде да въздъхне от облекчение, че го сториха безропотно, че Гавриел бе готов на всичко, за да остане до сина си.