Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Тя потри едното си слепоочие, взирайки се в малката точица на картата.
Замислена върху нечий дълг към нея.
Погледът й се смъкна надолу – на юг. До Червената пустиня. Където още един дълг – множество дългове – чакаха да поиска отплата.
Елин осъзна, че я бяха попитали нещо, но дори не се замисли какво, преди да заяви тихо на Ролф:
– Ще ми отстъпиш армадата си. Ще я въоръжиш с огнените пики, които знам, че си поръчал, и ще изпратиш излишните на мисенианската флота, когато пристигне.
Мълчание.
Сетне Ролф се изсмя гръмко и се настани в стола си.
– Друг път. – Той махна с татуирана ръка върху картата и мастилените води върху нея закипяха, образувайки фигури, които навярно само той можеше да разшифрова. Фигури, които трябваше да разчете, за да я насочи към Ключалката. – Искам да ти покажа численото превъзходство на врага ти. – Той предъвка думите й. – Мисенианската флота е просто мит. Приказка за лека нощ.
Елин надникна към дръжката на рапирата му, обходи с очи пивницата около тях и ги застопори върху кораба, закотвен отвън.
– Ти си наследник на мисенианците – обяви тя. – И съм тук да изискам дълга ти към моя род.
Ролф не помръдна, не мигна дори.
– А може би всички морски дракони около теб са просто случайни талисмани? – попита Елин.
– Мисенианците са изчезнали отдавна – заяви с равен тон Ролф.
– Не мисля. Според мен се крият тук, на Мъртвите острови, и то от дълго, дълго време. А ти някак си успял да се издигнеш на власт.
Тримата елфи си разменяха озадачени погледи.
Елин продължи:
– Освободих Илиум от адарланско робство. Превзех града, дома на прадедите ти. На мисенианците. Твой е, стига да се осмелиш да признаеш от чия кръв произхождаш.
Ръката на Ролф затрепери леко. Той я сви в юмрук и я пъхна под масата.
Елин позволи на искрица от магията й да изплува на повърхността, на златото в очите й да лумне като буен пламък. Гавриел и Фенрис застанаха на нащрек, докато силата й изпълваше стаята, града. Ключът на Уирда между гърдите й завибрира, зашептя.
Тя знаеше, че по лицето й не е останало нищо човешко, нищо смъртно.
Знаеше, защото златистобронзовата кожа на Ролф избледня до болнаво жълто.
Затвори очи и въздъхна.
Струята магия, която бе свикала, се изля в невидим поток. Светът трепереше по пътя й. Някоя от градските камбани иззвъня веднъж, втори път, тласната от силата й. А когато се понесе над архипелага, дори водата в залива потръпна от полъха й.
Елин отвори очи и лицето й си върна стария вид.
– Какво, по дяволите, беше това? – осмели се да попита накрая Ролф.
Фенрис и Гавриел внезапно проявиха голям интерес към картата пред тях.
– Милейди трябва да разпуска по малко от силата си всеки ден, иначе може да я погълне – обясни с равен тон Роуан.
Напук на себе си, независимо от всичко, което беше направила, Елин реши, че иска Роуан да я нарича „милейди“ поне веднъж на ден.
Той продължи, притискайки Ролф за още информация относно вражеската армия. Пиратският лорд, за когото Лизандра още преди седмици бе потвърдила, че е мисенианец, благодарение на това, че Аробин винаги бе шпионирал търговските си партньори, почти загуби дар слово, като чу предположението й. Елин обаче просто чакаше.
След известно време пристигнаха и Едион, и Лизандра – братовчед й само хвърли бегъл поглед на Гавриел и застана пред картата с обичайната си генералска нагласа, изисквайки всякакви подробности за ситуацията.
Гавриел обаче се взираше безмълвно в сина си, гледаше как очите му се стрелкат по картата, слушаше гласа му, сякаш беше песен, която се мъчеше да си припомни.
Лизандра отиде до прозореца, за да наблюдава залива.
Като че съзираше вълната от магия, която Елин беше пуснала в света.
Сигурно вече беше разказала на Едион защо всъщност бяха отишли в Илиум. Не само за да видят Бранън и да спасят обитателите на града... но и заради това. Двете с хамелеонката бяха съставили този план, стоейки заедно на нощен пост по време на дългото си пътешествие; бяха съобразили всичките му ползи и недостатъци.
Дориан се появи десет минути по-късно и очите му веднага намериха Елин. И той беше усетил магията й.
Кралят поздрави любезно Ролф и запази мълчание, докато му обясняваха накратко за разположението на моратските армии. После седна до нея и позволи на елфите да обсъждат оръжия и маршрути за доставка на провизии под ръководството на Роуан.
Единствено й отпрати непроницаем поглед и вдигна глезена на единия си крак върху коляното на другия.