Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— На позиция сме — каза глас в ухото му.
— Останете там, докато не ви извикам — прошепна той в миниатюрния микрофон. Беше довел със себе си шестима братя, които се бяха пръснали из градчето, сливайки се с растящата неделна тълпа. Денят беше ясен, слънчев и както обикновено — ветровит. В долините край река Од бе топло и тихо, но върховете, които ги заобикаляха, бяха непрестанно брулени от ветрове. Тръгна по главната улица към църквата „Мария Магдалина“, без да си прави труда да се прикрива.
Искаше Марк Нел да знае, че е там.
Марк стоеше до гроба на баща си. Плочата бе в добро състояние, както и всички гробове, тъй като гробищата вече бяха неразделна част от развиващата се туристическа индустрия на градчето.
През първите шест години след смъртта на баща си той лично се грижеше за гроба му и ходеше там почти всяка събота и неделя. Грижеше се и за къщата. Баща му беше известен сред жителите на Рен, защото се беше отнасял сърдечно с тях и почиташе паметта на Сониер. Вероятно затова бе вложил толкова много въображение в описанията на Рен в книгите си. Разкрасената мистерия се бе превърнала в машина за пари за целия район и писателите, които пренебрегваха тази загадка, не бяха на почит. Тъй като за миналото се знаеше твърде малко, имаше място за безкрайни импровизации. А за отношението на местните помагаше и фактът, че смятаха баща му за човека, привлякъл пръв световното внимание към тази история, макар Марк да знаеше, че една относително неизвестна книга на французина Жерар дьо Сед „Прокълнатото съкровище“, публикувана през 1960 г., бе разпалила любопитството на баща му. Винаги бе смятал заглавието за доста уместно, особено след внезапната смърт на баща му. Марк беше още тийнейджър, когато прочете книгата на баща си за пръв път, но едва години по-късно, в университета, когато попълваше знанията си по средновековна история и религиозна философия, Ларс му бе разкрил какво всъщност беше заложено на карта.
— Сърцевината на християнството е възкръсването на физическото тяло. То въплъщава сбъдването на обещанието от Стария завет. Ако християните няма да възкръснат, тяхната вяра е безсмислена. Без възкресението евангелията са пълна лъжа — християнската вяра ще се окаже само за този живот, след който няма нищо. Възкресението осмисля всичко, извършвано в името на Христос. Другите религии проповядват за рая и за живота след смъртта. Само християнството предлага Бог, който е бил човек, умрял е за последователите си и се е вдигнал от мъртвите, за да властва вечно.
Помисли само — беше казал баща му. — Християните имат различни вярвания по различни въпроси, но всички са единодушни за възкресението. Това е универсалната константа. Исус е възкръснал от мъртвите единствено заради тях. Смъртта е била победена пак единствено заради тях. Христос е жив и работи за тяхното спасение. Царството небесно ги очаква, тъй като те също ще се вдигнат от мъртвите, за да заживеят завинаги с Бог. Така всяка трагедия има някакъв смисъл, защото възкресението дава надежда за бъдещето.
След което баща му бе задал въпроса, който оттогава непрекъснато се въртеше в съзнанието му.
— Ами ако това изобщо не се е случило? Ами ако Христос просто е умрял — пръст при пръстта. Наистина, какво би означавало това?
— Помисли за милионите хора, избити в името на възкръсналия Христос. Само по време на Албигойските войни петнайсет хиляди мъже, жени и деца са били изгорени, защото отрекли учението за разпятието. Инквизицията унищожила милиони други. Кръстоносните походи за освобождаване на Светите земи стрували живота на стотици хиляди. И всичко това заради възкръсналия Христос. От векове папите са използвали жертвоприношението на Христос, за да мотивират войниците си. Ако Христос не е възкръснал и следователно не съществува живот след смъртта, колко от тези мъже биха се изправили срещу смъртта?
Отговорът беше прост. Нито един.
Ами ако Христос не беше възкръснал?
Марк бе посветил пет години от живота си в търсене на отговор на този въпрос в орден, който останалият свят смяташе за изкоренен преди седемстотин години. Но го беше напуснал също толкова объркан, колкото когато го бяха отнесли в абатството.