Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
При тази подсказана възможност Кнут само тръсна глава. Арн го помоли да каже мнението си и той обясни, че Биргер е прочут с неуважението си към неканените гости и че причината може би се крие в многото подобни посещения през изминалите години. Гостоприемството му би могло да приключи с това да заповяда на слугите си да осигурят на Арн и Сесилия малко храна и скромна постеля в обора, в най-лошия случай, или в помещението за обикновените пътници, в най-добрия. А ако Арн и този път покаже, че е обиден, положението неминуемо ще се влоши.
Двамата известно време поразсъждаваха мислено по въпроса, преди Арн да отбележи, че по време на сватбата, която не може да се състои другаде, освен в Биелбо или в дома на Суне Сик, бащата и майката на младоженеца задължително ще трябва да седят на почетните места. Същото се отнася и за годежа. А пък нали едно от тези места по право се пада и на кралския наместник? И ако не успеят да се сдобрят по време на гощавката за годежа или на тази на сватбата, случаят ще се окаже наистина безнадежден.
Кнут се съгласи и допълни, че в такъв случай ще да е най-добре гощавката да бъде отложена колкото се може по-дълго във времето и да се насрочи точно преди Коледните пости, между Голяма задушница и Андреевден. Може би с падането на първия сняг Биргер Бруса щеше да бъде по-благоразположен. Най-доброто без съмнение беше да се бърза бавно.
Арн счете, че деликатните теми вече бяха изчерпани и попита краля как страната ще бъде управлявана занапред. Известно му бе, че доста неща се бяха променили от времето на младостта им. Някога всеки можеше да вземе участие в общия съвет на всички готи редом с краля, с кралския наместник, с изпълняващия длъжността лагман и с още около две хиляди души. След завръщането си обаче не бе чувал да се говори за подобно събитие и това може да означава само едно — властта вече не е в ръцете на съвета.
Кралят с въздишка призна, че е точно така. Някои от направените промени бяха довели до добър резултат за радост на всички. Други обаче се бяха оказали несполучливи.
На съвета свободните селяни сами решаваха за всичко, което ги засягаше. Заглаждаха различията си, определяха наказанията за убийство, бесеха крадците и уреждаха други дребни неща от подобен род.
Съветът бе този, който взимаше решения за важните дела в кралството, а именно кой да бъде крал, ярл или епископ, какви данъци да се събират, колко манастира да се построят, каква външна търговия да се води и каква да бъде стратегията за отбраната на страната. Когато преди пет години бяха нахлули грабители отвъд Балтийско море, бяха опожарили град Сигтуна и бяха убили архиепископ Йохан, именно съветът трябваше да постанови съответните решения, които не би могло да бъдат взети на едно събрание на селяни, търсещи само поводи да се карат. Тогава съветът одобри като целесъобразно построяването на един нов град[5], за да се прегради входа откъм езерото Малар към Агнефит. На първо време там бяха издигнати отбранителни кули, бяха побити колове и между тях бяха опънати вериги през тесния вход на пристанището, за да не могат източните грабители да преминат отново или поне не толкова лесно както първия път. Своевременното реагиране на именно такива нововъзникнали обстоятелства зависеше от съвета.
Арн отлично знаеше къде се намира Агнефит, защото един ден бе минал през Стоксунд, връщайки се от Източен Арос в Биелбо. Веднага сподели идеята си, че мястото би било много подходящо за център на кралството.
Кнут малко се подразни от неочаквания обрат на разговора, но не можа да се въздържи да не попита Арн какво точно има предвид и с какво не му харесва Нес.
— Местоположението му — отговори Арн с кратък изблик на смях. — Нес го построи Карл Сверкершон и то по една-единствена причина — да разполага с укрепено място, където да бъде извън обсега на убийците. Ти и аз по-добре от всеки друг знаем до каква степен това хрумване се оказа безполезно, защото именно тук го убихме, на хвърлей със стрела от мястото, където сега говорим.
По-нататък Арн изрази мнението си, че кралят трябва да се намира там, където се стича златото и среброто на страната. А с оглед на бъдещото развитие на нещата и в зависимост от това колко далеч напред могат да бъдат предвидени, седалището на кралската власт трябва да се намира в източната, а не в западната част на кралството, към Дания. Оттам кралят би могъл, например, да следи по-добре държавните дела и в частност търговията с Любек от Линшьопинг, в Източна Готаланд. Този град обаче от край време е придобивка на Сверкерите и за един суверен от рода Ерик да се установи там би означавало да сложи главата си в устата на лъва. Освен това би било невъзможно да се достигне до Любек от Лидице по море, ако датчаните се възпротивят. Значи, най-подходящо би било кралят да се настани в един нов град на брега на Балтийско море, принадлежащ единствено на този, който го е съградил.
5
Бъдещият Стокхолм. — Б.пр.