Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Кралят с въздишка призна, че е точно така. Някои от направените промени бяха довели до добър резултат за радост на всички. Други обаче се бяха оказали несполучливи.

На съвета свободните селяни сами решаваха за всичко, което ги засягаше. Заглаждаха различията си, определяха наказанията за убийство, бесеха крадците и уреждаха други дребни неща от подобен род.

Съветът бе този, който взимаше решения за важните дела в кралството, а именно кой да бъде крал, ярл или епископ, какви данъци да се събират, колко манастира да се построят, каква външна търговия да се води и каква да бъде стратегията за отбраната на страната. Когато преди пет години бяха нахлули грабители отвъд Балтийско море, бяха опожарили град Сигтуна и бяха убили архиепископ Йохан, именно съветът трябваше да постанови съответните решения, които не би могло да бъдат взети на едно събрание на селяни, търсещи само поводи да се карат. Тогава съветът одобри като целесъобразно построяването на един нов град[5], за да се прегради входа откъм езерото Малар към Агнефит. На първо време там бяха издигнати отбранителни кули, бяха побити колове и между тях бяха опънати вериги през тесния вход на пристанището, за да не могат източните грабители да преминат отново или поне не толкова лесно както първия път. Своевременното реагиране на именно такива нововъзникнали обстоятелства зависеше от съвета.

Арн отлично знаеше къде се намира Агнефит, защото един ден бе минал през Стоксунд, връщайки се от Източен Арос в Биелбо. Веднага сподели идеята си, че мястото би било много подходящо за център на кралството.

Кнут малко се подразни от неочаквания обрат на разговора, но не можа да се въздържи да не попита Арн какво точно има предвид и с какво не му харесва Нес.

— Местоположението му — отговори Арн с кратък изблик на смях. — Нес го построи Карл Сверкершон и то по една-единствена причина — да разполага с укрепено място, където да бъде извън обсега на убийците. Ти и аз по-добре от всеки друг знаем до каква степен това хрумване се оказа безполезно, защото именно тук го убихме, на хвърлей със стрела от мястото, където сега говорим.

По-нататък Арн изрази мнението си, че кралят трябва да се намира там, където се стича златото и среброто на страната. А с оглед на бъдещото развитие на нещата и в зависимост от това колко далеч напред могат да бъдат предвидени, седалището на кралската власт трябва да се намира в източната, а не в западната част на кралството, към Дания. Оттам кралят би могъл, например, да следи по-добре държавните дела и в частност търговията с Любек от Линшьопинг, в Източна Готаланд. Този град обаче от край време е придобивка на Сверкерите и за един суверен от рода Ерик да се установи там би означавало да сложи главата си в устата на лъва. Освен това би било невъзможно да се достигне до Любек от Лидице по море, ако датчаните се възпротивят. Значи, най-подходящо би било кралят да се настани в един нов град на брега на Балтийско море, принадлежащ единствено на този, който го е съградил.