Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
МИР-4 падна във водата с лек плясък и Калдерон бързо я потопи и се насочи към предварително уговореното място, където трябваше да го чака подводница на ЦРУ клас „Стърджън“. Дългогодишната му мисия най-сетне бе приключила — ако не се броеше очакваният ужасен взрив.
Калдерон се беше погрижил за всичко — за газовия облак, за бойната глава, за унищожаването на остров Дракон, за собственото си измъкване.
Беше пропуснал обаче едно нещо.
Човекът, увиснал на магнитна кука под търбуха на самолета — капитан Шейн Майкъл Скофийлд.
След като излетя от рампата на самолета, джипът се понесе надолу към океана заедно с крещящия Тифон.
Но Скофийлд не беше в него.
Щом джипът се озова във въздуха, той задейства вярната си магнитна кука — беше малка в сравнение с френската „Магнето“, но въпреки това си оставаше единствената му надежда.
Така че той скочи от падащия джип и изстреля куката, преди да се е отдалечил прекалено много. Магнитната й глава се удари в долната част на рампата и се захвана. Джипът падаше, но не и той. Той още беше в играта.
Включи макарата на куката и се озова под рампата точно когато подводницата се изхлузи от товарния отсек, полетя в небето и парашутите се отвориха.
— Проклет кучи син — изруга Скофийлд, докато се катереше в отсека, където вятърът продължаваше да фучи с пълна сила. — Още не сме приключили обаче.
Забърза през товарния отсек към празната кабина.
Бързо огледа всичко — автопилота, екрана на спектроскопа, който показваше, че самолетът вече е навлязъл в газовия облак, страховитата бойна глава, върху която имаше таймер, показващ:
00:34… 00:33… 00:32…
— Трийсет и две секунди до края на света… — изръмжа Скофийлд. — Как винаги успявам да се натреса в подобни ситуации?
Трескаво затърси възможности, идеи, решения. Общо взето, намираше се в летяща бомба, която щеше да подпали глобален атмосферен пожар.
00:30… 00:29… 00:28…
Впери поглед в бойната глава. Калдерон беше завинтил здраво всички външни панели. Не можеше да се добере навреме до урановата сфера.
„Как да спра това? Мога ли да го направя?
Не.
Твърде късно е…“
И за първи път в кариерата си Скофийлд разбра, че това е истина — времето му най-сетне беше изтекло.
След двайсет и осем секунди бойната глава се взриви с цялата си страховита сила.
Детонацията на бойната глава с урановата сфера беше чудовищно мощна и създаде нажежена до бяло ударна вълна.
Мариъс Калдерон усети взрива — чак малката му подводница се разтресе, макар да беше далече от експлозията и дълбоко под водата.
А после той се намръщи.
На такава дълбочина просто не би трябвало да усети детонацията. Водата представляваше чудесен буфер срещу ударните вълни. Но въпреки това я беше усетил. Единственото обяснение бе, че…
— Не! — извика Калдерон в самотата на миниподводницата. — Не!!!
Бойната глава със сигурност се беше взривила заедно със сферата червен уран. Единственият проблем бе, че детонацията не бе станала в наситеното с газ небе.
Калдерон току-що бе осъзнал, че взривът е станал под водата.
Това бе единственото, което успя да измисли Скофийлд.
Да изтъркаля бойната глава от кабината в товарния отсек…
00:20… 00:19… 00:18…
Да я избута до рампата…
00:11… 00:10… 00:09…
Бойната глава се прекатури през ръба и полетя надолу, а таймерът продължаваше да отброява времето…
00:08… 00:07… 00:06…
Бойната глава пльосна във водата и бързо започна да потъва…
00:05… 00:04… 00:03…
Потъваше и потъваше в сините дълбини…
00:02… 00:01… 00:00.
Би-и-и-ип!
Бум!
Взривяването на бойната глава под повърхността на океана приличаше на стандартна подводна ядрена детонация.
След първоначалната ударна вълна се появи огромен кръгъл облак свръхнагорещена вода, пълен с милиарди микроскопични мехурчета, който се разду, достигна повърхността и към небето полетя абсолютно великански гейзер, най-големият фонтан в историята.