Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Цяла сутрин се оправям именно с господин Калдерон. Здрасти, Дейв.
— Здрасти, Плашило — каза Феърфакс в спикърфона; усещаше погледите на всички върху себе си. — Как я караш?
— Умрях за известно време, но сега съм добре. Благодаря за всичко, приятел. Онази информация, дето ми прати, промени всичко. Надявам се да не съм те забъркал в големи неприятности.
— Малки са — отвърна Дейв.
— Е, добре. Кажи на шефа на Разузнавателното управление и на президента, че един морски пехотинец е на мнение, че заслужаваш повишение. И още нещо, господин президент. Може и да спрях задействането на атмосферното устройство, но Калдерон се измъкна. Кучият син имаше план за бягство, но рано или късно ще се наложи да се появи в Лангли. Може да не се върна от това, но искам да си получи заслуженото. Ще се погрижите ли?
— Ще го намерим — отвърна президентът. — Имате думата ми, капитане.
— Благодаря, сър. Трябва да свършвам. Кацам на Дракон.
Самолетът се понесе над остров Дракон.
Скофийлд погледна таймера на стария си електронен часовник. Беше го настроил веднага щом научи, че на руската ракета са й нужни деветнайсет минути, за да стигне целта си. Сега броячът показваше:
14:41… 14:40… 14:39…
Скофийлд бързо пресметна наум. Една минута за кацане, може би десет да намери евентуални оцелели от екипа — Зак, Ема, Майка, Баба и Шампион — четири за връщане при самолета и достигане на МБР, минимално безопасно разстояние от взрива.
Числата изобщо не изглеждаха добре. Нямаше достатъчно време, нито оръжия, за да се справи с Армията на крадците. Разполагаше единствено с Бърти на гърба си (без муниции) и два пистолета, които бе намерил в кабината.
„Или оцеляваме заедно, или умираме заедно“ — спомни си той собствените си думи, когато се готвеха да напуснат лагера.
— Майната му.
Огледа базата, докато спускаше самолета. Хора тичаха във всички посоки.
Армията на крадците бе изгубила не само водача си, но и цялото си командване. Сега разбойниците не знаеха какво става и какво да правят.
Скофийлд включи радиостанцията на Бърти.
— Майко, Баба! Зак, Ема! Ренар! Някой чува ли ме…?
— Аз те чувам, приятел, макар да не съм сигурен, че съм шибаната ти майка — отвърна нечий глас.
— Аз също те чувам — изсъска друг. — Търсиш мама, а? Мисля, че я изчуках веднъж, страшно й хареса.
Нямаше отговор от Майка, Баба или някой от…
— Капитане, аз съм — чу се глас.
Зак.
— Жив съм и тя е с мен. — Зак знаеше, че го подслушват, и внимаваше да не споменава името на Ема.
— Трябва да разкараме всички от острова. Имате девет минути да стигнете до мястото, където Баба разля дизелово гориво. — Така само неговите хора щяха да разберат къде е мястото на срещата.
— Разбрано. Ще се видим там.
След секунди се обади женски глас с френски акцент.
— Плашило, аз съм… — Болезнена кашлица. — … Ренар. Нима… — кашлица — успя?
— Къде си, Ренар?
— Където ме остави. Но имам… — Бам! Изстрелът едва не го оглуши. — Имам малък проблем.
— Остани на място. Идвам.
Бам!
— Побързай.
— Да, стой си там, Ренар, ние също идваме! — насмешливо се обади друг глас.
14:01… 14:00… 13:59…
Докато завиваше над Дракон, Скофийлд се опита да се свърже с Майка и Баба, но получи само още мръсни отговори от вбесените противници.
Майка и Баба мълчаха.
„По дяволите…“
Насочи самолета за кацане, прелетя покрай огромните комини, зави ниско над дисковидната кула (един от пилоните й беше рухнал) и колесниците докоснаха настилката. Самолетът стигна до края на пистата и спря на петдесет метра от скалите на западния бряг.
Поне двайсетина души от Армията на крадците се бяха събрали при хангарите, когато самолетът прелетя с рев над главите им и кацна.
Те незабавно скочиха в джипове и се понесоха след него, за да видят дали шефът им е на борда.
Скофийлд скочи от самолета…
13:10… 13:09… 13:08…
… и го видя.
Труповете лежаха до мотоциклета с коша, същия, чийто водач и стрелец бяха свалени от Бърти.
Скофийлд изтича до мотора, качи се и даде газ. Двигателят изрева.